Националният статистически институт (НСИ) обяви, че населението на България е намаляло през 2022 г. с 34 774 души, или с 0.5% спрямо предходната 2021 година.
По данни от текущата демографска статистика - населението на страната в края на 2022 г. е 6 447 710 души.
През 2022 г. у нас са регистрирани 56 596 живородени деца и в сравнение с предходната година броят им намалява с 2082.
Броят на умрелите през 2022 г. е 118 814 души, а коефициентът на обща смъртност - 18.4‰. Спрямо предходната година броят на починалите намалява с 30 181, гласи докладът на НСИ, публикуван на 28 април.
Данните показват, че България и Латвия са с най-висок коефициент на смъртност сред страните от Европейския съюз. Най-нисък той е в Ирландия - 6.8 на хиляда, и в Люксембург - 7 на хиляда.
Прави впечатление, че само в две области – София-град (0.5%) и Кърджали (1.2%) – има положителен прираст на населението през 2022 г. Във всички останали броят на хората се свива, като единствено изключение е Пловдив, където процентът е 0.
Най-малка е област Видин. Там живеят 72 754 души, което е едва 1.1% от общото население на страната. 1.4% живеят в Смолян, 1.5% - в Габрово, Търговище и Силистра, 1.6% - в Разград, а по 1.7% - в Кюстендил, Перник и Ямбол. Почти 20% от населението е концентрирано в град София - 1 280 334 души.
Четири са областите с население над 300 хиляди души, като в първите три от тях - София-град, Пловдив и Варна - живее повече от една трета от населението на страната (36.3%).
Родили са се 1250 момчета повече, отколкото момичета - 28 923 към 27 673. На 1000 мъже се падат 1080 жени.
Коефициентът на раждаемост за страната е 8.8, което е по-малко от Ирландия - 12% и Кипър - 11.4%.
Броят на българските граждани над 65 години е 1.515 млн., което е нарастване с 0.1% за година. Най-голям е делът им в областите Видин, Габрово и Кюстендил, а най-малък - в София-град, Варна и Благоевград. Италия и Португалия са единствените държави членки на ЕС с по-застаряващо население, гласи статистиката на НСИ.
Делът на населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) се е свил от 60.1% през 2021 г. до 58.5% през 2022 г. През 1990 г. процентът е бил дори по-нисък - 55.5%, но тогава прагът за пенсиониране бе под 60 навършени години.
ОЩЕ: Българската икономика расте в края на 2022 г. Ето с колко
