Празници като Хелоуин, в които днес се търси забавата, маскарада, веселието, не замърсяват българската традиция, смята доц. д-р Илия Недин, ръководител катедра „Етнология и фолклористика” в ЮЗУ „Неофит Рилски”, предаде кореспондентът на БГНЕС от Благоевград.
С доц. Недин разговаряме за българските традиции и спора трябва ли да празнуваме „чуждия” празник „Хелоуин”.
„Защо трябва да търсим непременно български еквивалент на Хелоуин – паралели няма. Това всъщност не е само американски, а шотландски празник. Произходът му е ирландски, свързан с древните келти, които почитат настъпването на новата година. Но ако трябва да правим паралел, ние също си имаме една нова година – на първи януари по нов стил (по стар стил 14 януари) излизат сурвакари, василчари и всякакви маскирани групи, но те не са кукерите. Защото те излизат на „чист понеделник” – на първия ден след Великденските пости. Цялата тази маскарадна обредност в началото на новата година напомня англо-скасонския Хелоуин. Той днес е доста комерсиализиран, но това е част от съвременната глобална култура на консуматорското общество.
За мен няма притеснение дали празнуването на Хелоуин намалява и дали се увеличава честването на българските празници. Културите винаги са общували. Културните контакти са от както свят светува. Хора общуват и дори един Иван Шишманов – нашият голям основател на академичната етнология в България, е предупредил: „Нашата култура не е уникална, не е необходимо да търсим някаква уникалност, специфичност, която да бъде толкова различна от другите”. Той е бил последовател точно на тази теория на културните контакти и взаимство. Такива празници като Хелоуин, които са с променена функция, защото днес се търси забавата, търси се маскарада, веселието, не замърсяват българската традиция. Не трябва да бъдем крайни пуритани с опасение, че нашата култура ще бъде затъмнена”, каза доцент Недин.
Той обясни още, че и на Запад църквата се е опитвала да затъмни този езически ритуал като въвежда точно на 1-и ноември деня на Вси светии, а Вси светии в православния свят се почита в първата неделя след Петдесетница – тоест в късна пролет. На втората неделя след Петдесетница пък се почитат всички български светии. Докато западната църква измества празника точно на първи ноември с цел, ако може този „езически празник“ да бъде прекъснат.
„Днес Хелоуин се празнува основно от младежите и децата. Но за кое дете не е приятно да се маскира? Виждате днес колко активна е маскарадната обредност във всичките ѝ форми. Виждаме навсякъде кукери, но така наричаме всеки ритуал, свързан с маскиране. Кукери обаче е традиционното название на маскарадност в Тракия и Странджа. Така или иначе човек има интерес към маската – към действието, или както Раковски го нарича – „лицедействието“. Отделно, че в градската култура има много форми на маскарад”, допълни д-р Недин.
„Хелоуин не гони толкова злото. Самата семантика на празника е свързана с вярата на древните келти, че на 31-и октомври срещу 1-и ноември – това е тяхната нова година, се нарушава границата между света на живите и света на мъртвите и душите на мъртвите идват да се вселят в живи тела. По тази причина хората са угасвали всякакви огньове, обличали са се в кожи и рога, за да си придадат колкото се може по-грозен и уплашен вид, така че да избегнат душите на мъртвите да им вземат живите тема. Така възниква Хелоуин. В българската традиция такава страшна образност не пъди толкова, отколкото събужда земята, природата за настъпващата нова аграрна година. Тя е свързана по-скоро с идеята за плодородието. Елемент на уплаха има – пример са станчинарите, които вървят по улиците и подгонват децата, за да ги уплашат малко. Но и това е по-скоро свързано с веселието.
Днес ние имаме паралели на равнище сезон със западния Хелоуин, защото ако там на 1-и ноември е Вси светии, а на 2-и – почитат душите на мъртвите, то при нас на 3-и ноември /съботата преди Архангел Михаил/ е Архангелова Задушница. Тоест, ние също влизаме в един период от календара – в сезон, който е силно свързан с почитането на мъртвите. То и във фолклорната традиция някога е имало вълчи дни, например. Повечето от тези дни са свързани със забрани какво да се прави, което издава едни следи на влияние на традиция за почитането на мъртвите”, каза още доц. Недин.
„В миналото, ако говорим за християнската традиция, която не бива да я бъркаме с етичността, то в нея се страхуват от сатаната. В селската предмодерна култура хората са се страхували от вампири, караконджули, върколаци, самодиви също. Това е една много богата област във фолклора, свързана с представите за демоничните сили. И естествено всяка култура си има свои предписания как да се справи с тези сили. Хората са знаели, че до първи петли не е било хубаво да се излиза навън, защото тогава обикалят демоничните същества. Или пък по време на поганите дни родилките не трябвало да излизат след залез слънце, да не оставят на простора изпрано бельо”, така ръководителят на катедрата отговори на въпроса от какво се плаши българина.
„Мисля, че това се дължи на демократичното време, в което живеем. Преди хората бяха формирани в някаква атеистичност за добро или лошо. Такова беше възпитанието. От друга страна забелязваме как църквата се опитва да контролира нещата, но не в полза на фолклорната култура. Всичко, което не е по канона, е определяно като езическо, но в днешно време е абсурдно да говорим за езичество. Колкото и една църква да се бори срещу определи обреди и празници винаги ще има конфликт между фолклорното и каноничното”, така пък доц. Недин отговори на въпроса суеверен ли е днес българина.
