„Очакванията за антиевропейска вълна не се сбъднаха. Ще имаме силно проевропейско мнозинство“ - с тези думи ръководителят на Бюрото на Европейския парламент в София Теодор Стойчев откри дискусия в Дома на Европа, посветена на последиците от изборите за Европейски парламент. Той съобщи в навечерието на първата неформална среща на лидерите на страните-членки довечера, че засега има подкрепа за водещите кандидати за поста председател на ЕК. По този въпрос в хода на дискусията Велко Иванов от „Европейско движение България“ предложи да се въведе изискване за предварителни медицински прегледи и за езикови тестове.
Още: Трамвай дерайлира в "Люлин"
Още: Заради обилен снеговалеж: Спряха движението на камионите през "Рожен" и "Превала"
„Защото ако някой страда от ишиас - да го пратят на санаториум, а не да го назначават на висша позиция“, поясни той визирайки досегашния председател на ЕК, но не назова името му. „Другият - Доналд Туск още преди да застъпи като председател на Европейския съвет вече струваше 50 000 евро на европейските данъкоплатци, защото го пратиха в Малта заедно с цялото му семейство да учи английски“, добави Иванов и настоя да има длъжностни характеристики за постовете в ЕС и „да се търси човек за работата, а не работа за човека“. Иванов повдигна въпроса дали ще надделеят пазарлъците или ще бъдат излъчени водачи, които да направят Европа конкурентна на глобално равнище.
В отговор, експертът в областта на политиките на ЕС Ингрид Шикова заяви категорично, че ЕС се нуждае от водачи, а не партийните лица, които някои партии са решили, че трябва да заемат някои постове. Същевременно тя застъпи тезата, че пазарлъците в ЕС не винаги са нещо лошо – „там стоят 28 страни членки и техните ръководители не винаги имат думата за това как да бъдат разпределени постовете, така че пазарлъците са нужни, за да се постигне консенсус и това е добре“. Като доказателство за правотата си тя изтъкна постижението на един от бившите председатели на ЕК Жак Делор – единен пазар и икономически и паричен съюз. „де да имахме още един Жак Делор!“, възкликна тя.
При разпределението на позициите, по мнението на политолога Владимир Шопов, трябва да се има предвид усещането на европейците за ЕС. „По-критични са европейците, т.е. ЕС има нужда от политически фигури, които са в състояние да водят диалог, да могат да убеждават и да показват посоки“, смята той. По думите му факт е, че европейската политика много рядко е привличала най-смелите и безстрашни сърца и това се променя много бавно“. Според впечатленията му от кампаниите и дебатите за току-що упражнения евровот е имало един – двама кандидати, които са излъчвали нещо политическо.
Още: С TRIX зърнена закуска забавлението за цялото семейство пристига и в България
Още: Жълт код за сняг, виелици и дъжд
Евроскептицизмът набира скорост, паралелно със смяната на политическите генерации, отбеляза Шопов. „Марин Льо Пен си отива, Найджъл Фараж си отива, независимо, че ще остави трайна следа. На терена се появяват много по-гъвкави, много по-умни, по-грамотни евроскептични лидери. Това се вижда се не само в Италия, вижда се и в Холандия, където се задава фигура като Салвини. На тях не може да се реагира с фигури от типа на Жан Клод Юнкер“, категоричен еполитологът.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Ако в новия ЕП има четворна и петорна коалиция тези, които ще бъдат най-търсени и изкушени ще бъдат точно представителите на евроскептиците, смята той. Преди подобен въпрос не съществуваше.
Според него ще се формира коалиция в центъра, но политическото й ежедневие ще бъде много странно, защото по отделни теми ще се търси съгласие в ляво, по други – в дясно.
Не е само ЕП този, който решава, отбеляза Ингрид Шикова и изтъкна, че силен ЕС ще имаме когато имаме силни държави. От друга страна, тези държавни и правителствени ръководители нямат особен интерес да има силна фигура, която да е председател на ЕК, добави тя и настоя: -„Извинете, но сравнете Вебер и Ангела Меркел“.
Още: Най-важните новини за деня: 20 декември 2024 г.
Още: Заради нефтения разлив в Керченския проток: Следим ежемесечно качеството на морската вода
По време на дискусията бе изтъкната безпрецедентно високата избирателна активност в ЕС. Имаше съвпадения с референдуми, с вътрешни избори, с местни избори и това доведе до повишаване на избирателната активност в някои държави с над 20%. При нас избирателната активност беше много по-ниска.
С облекчение експертите констатираха, че заплахите, че ще ни залее кафяво-черна вълна не се сбъднаха. „Добре че ни заля зелена“, коментира Ингрид Шикова и обясни успеха на Зелените с това, че „успяха да спечелят сърцата на младите“. Според нея предстои упорита и ежедневна работа за европейското обединение и добруването на европейците и това трябва да има предвид всеки, който е избран.
„Вярно е, че имахме дълъг уикенд, но е вярно и това, че изгубихме доверие в политиката, в политиците, в личностите, които ни се предлагат“, коментира тя ниската избирателна активност у нас. „Доверието казват, че отивало на кон, а не връщало пеша – много бавно се възстановява“, подчерта Шикова. Тя е категорична, че имаме нужда от „още много просвещение по европейските въпроси и трябва да се започне от училищата, трябва да се работи с младите хора“, за да има по-висока избирателна активност при европейски избори и у нас.
За новия ЕП се очертава по-голяма фрагментация не само по брой на партиите и някои от стабилните фракции ще се окажат по-нестабилни, категоричен е Владимир Шопов. Ще има свръхголяма коалиция, която ще функционира по интересен начин – ще има обща програма, но в своето ежедневие ще бъдем свидетели на коалиции по определени теми, ще имаме няколко коалиции в рамките на институцията, категоричена е той.
Превесът на проевропейските нагласи в евровота според него показва, че е на лице по-скоро овладяно недоволство към ЕС и че са малко по-осъзнати ползите от неговото функциониране. По думите на Марчела Абрашева – регионален директор на агенция Кантар България, на лице е безпрецедентно висока подкрепа за членство в ЕС. „Над 65% желаят да се развива добре ЕС и виждат ползи от членството. Почти 70% считат, че членството е по-доброто нещо за тяхната страна“. Тези избори показаха, че не всеки критичен поглед означава евроскептицизъм, коментира тя. Ниската избирателна активност у нас, според нея не е проява на евроскептицизъм, а по-скоро усещане, че от нас нищо не зависи и че от обикновения гражданин нищо не зависи.
