Депозитната система за отпадъците е неподходяща за българската среда и няма да окаже особено позитивно въздействие нито на икономиката ни, нито на околната среда. Около тази теза се обединиха повечето от участниците на екологичен форум "Разделното събиране на отпадъци в подкрепа на зелената икономика", проведен днес в столицата.
Напоследък дебатите за въвеждането на задължителна депозитна система у нас се подновиха. При нея потребителите връщат пластмасови и стъклени бутилки и алуминиеви кенове в обектите за пазаруване – ръчно на касите или в специални машини, като бутилките след това се използват отново. Потребителят пък получава обратно сумата за опаковката, която е включена в цената на продукта. В Германия например за една предадена бутилка се връщат 25 цента.
„Депозитната система няма да подпомогне целите за рециклирането. Тя е неоправдан експеримент, административно сложна е и носи голяма финансова тежест. Само първоначалните инвестиции за въвеждането ѝ ще са 133 млн.лв., а генерираните приходи няма да са повече от 17 млн.лв. годишно. Освен това тя ще оскъпи процеса на рециклиране 2-3 пъти, ще се стигне и до поскъпване на продуктите. Цената на минералната вода на дребно например ще скочи двойно“, заяви Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България.
Твърдението ѝ бе подкрепено и от изпълнителния директор на Екопак България Тодор Бургуджиев. „Тази система ще застраши вече изградената такава за разделно събиране на отпадъци. Фирмите, които се занимаваме с това, ще загубим 9 млн.лв. само заради пластмасовите бутилки“, заяви той.
Според бившия екоминистър Нона Караджова бизнесът в България инвестира много в рециклиране и моделът не трябва да се променя. На нейните думи възрази Евгения Ташева от неправителствената организация „За Земята“. По думите ѝ твърденията за българските успехи в рециклирането са преувеличени.
Какви аргументи изтъкнаха Ташева и останалите експерти по повод въвеждането на депозитна система за отпадъците прочетете в Expert.bg.
