„Важни са и антителата, и естествената и клетъчната резистентност по отношение на имунитета“, заяви пред БНР проф. Христо Тасков, бивш директор на Национален център по заразни и паразитни болести – София.
„Естествената резистентност първа се среща с вируса и при хората, които преболедуват безсимптомно Covid-19, тя върши чудесна работа и се справя с вируса, след това се включват и клетъчният имунитет и антителата.
Антителата пречат на вируса да се свърже с клетките и ние при ваксините разчитаме на антителата, за да може да предотвратяват тази инфекция.
Клетъчният имунитет е важен, за да може, когато вирусът е влязъл в клетката, тези клетки да бъдат разрушени и вирусът да не може да се размножава.“ Това посочи в „Хоризонт до обед“ проф. Тасков.
Относно очакваните ваксини проф. Тасков поясни, че те са изследвани главно за вирусно неутрализиращи антитела, доколко те образуват такива антитела.
По думите му тези ваксини стимулират и клетъчния имунитет и те могат да действат, дори ако вирусът проникне в клетката. Доколко ще бъде дълъг имунитетът, още не се знае, те действат от няколко месеца.
"Очаква се ваксините да действат 6 месеца, аз се надявам лично те да действат поне една – две години, но това ще се знае през 2021 година.
При средно и тежко прекарване на инфекцията количеството на антителата е по-високо.
Има краткотрайна и дълготрайна имунологична памет – като едната е от месеци до няколко години, а другата трае и до 5-19 години. Очаквам науката скоро да каже ваксините коя памет ще стимулират и изграждат – дали и дълготрайната памет.“ Това разясни още специалистът.
"Целта на ваксините е, ако има по-голямо покритие – при над 70 на сто ваксиниране и се създаде колективен имунитет, този вирус не да изчезне, но няма да има епидемии. Аз в бъдеще разчитам повече на ваксините, отколкото да се намери точен протокол за лечение на този нов вирус.
