След като има планове и стратегии, означава, че има сигнали за радикализиране на младите и у нас. Това заяви секретарят на Съвета по сигурността към Министерски съвет Георги Кръстев, без да дава точни примери.
"Става дума за опити за промяна на традиционното поведение в някои от общностите в България. Действително ромската общност е един обект на такова въздействие. Всички общности, които в една или друга степен, са трайно изолирани или са се оказали в изолация, са обект на такова въздействие", каза Кръстев, предаде БНР.
Европейци попълват редиците на „Ислямска държава“, братята Абдеслам взривяват Париж, сирийци нападат жени в Кьолн. А в Германия граждани се обединяват в антиислямското движение ПЕГИДА. Това са само част от примерите, които в последните месеци се посочват за радикализиране на обществото. Факт обаче, че те са резултат от липса на адекватно включване на младите. Признават го както европейците, така и България, но с половин уста, каза също Георги Кръстев.
Към момента се наблюдава радикализиране в различни общности и групи. Това заяви заместник-министърът на вътрешните работи Цвятко Георгиев по време на форум, посветен на радикализацията на младите хора в Европа.
Според участниците във форума превенцията трябва да започне в семейството и училището.
"Възпитават младите в това да съхраняват своята идентичност, но не ги възпитават за това да бъдат примерно белгийци, французи, германци, европейци. Тоест още от семейната среда, а и по-нататък във всички елементи, които играят роля за образоваността и възпитанието на тези хора, се подчертава една тенденция към съхраняване на една идентичност, която по-възрастните хора искат да видят в своите наследници, но не и идентичност, която да ги интегрира в средата, в която живеят. В България също го има", каза Стефан Хаджитодоров от Центъра за изследване на националната сигурност.
Експертът от ДАНС Теодор Цветков заяви, че институциите реагират адекватно на тероризма, който се свързва с радикализацията. Той оцени като положителна инициативата за промени на законите за борба с тероризма. Но, като минус отчита факта, че законодателството в България не отчита и радикализацията.
"По отношение на радикализацията си остава добрият стар член 108, който казва „Който проповядва фашистка и друга антидемократична идеология...“. Може да си представите в един съдебен процес как влиза в един осъдителна присъда, почват едни безкрайни експертизи какво е проповядване, какво не е, какво е антидемократична идеология, дали тя е част от религиозните възгледи, или е наистина нещо проблемно. Развитие на религиозното образование, трябва да се прецизира в какво биват възпитавани тези деца", каза Цветков.
Взаимодействие между медии, държава, обучение на полиция, социални работници и съдебната власт, посочва Теодор Цветков.
