През последните дни в публичното пространство все по-актуална става темата за застрахователните измами по „Зелена карта“. Веселин Атанасов, председател на Националното бюро по застрахователни измами, обясни пред БГНЕС методиката по кражбите. Ето какво заяви в интервю той:
- Г-н Атанасов, вие провокирахте интереса по темата, като „повдигнахте завесата“ как се източва Гаранционният фонд. Имаше и журналистическо разследване на Валя Ахчиева, която се „впусна да защитава“ застрахователно дружество „ Далл Богг“. Какъв в казусът?
- Наистина това, което се случва, представлява интерес и е проблематика, която трябва да бъде разгледана по-сериозно. Аз също с изненада гледах интервюто на г-жа Валя Ахчиева, но останах с впечатлението, че тя беше леко подведена, тъй като не достига до същината на проблема. Обвиненията касаят не брокерите, а органите като Комисията по финансов надзор (КФН), Гаранционен фонд и Национално бюро „Зелена карта“. Оттам можем да си направим извода за подобен род обвинения, които бяха отправени.
- Как мислите, дали са основателни претенциите на „Далл Богг“ щетите по „Зелена карта“ по техните полици да се изплаща от Гаранционния фонд?
- Абсолютно и твърдо – не! Такива претенции са абсурдни. Реално погледнато за тези полици, които са издадени от застрахователя, те са изискали всички необходими документи. Считаме, че застрахователят прехвърля отговорността към Гаранционния фонд неоснователно, поради нежелание да изплаща обезщетения по тях.
- Кой реално източва държавата и Гаранционния фонд?
- Тук навлизаме в една малко по-сериозна материя. Реално източването може да стане по няколко начина. Първо – източват го хора, които правят застрахователни измами. На територията на Европа има лица, които превръщат измамата в доходоносен бизнес. Трябва да се търсят методи за противодействие. Това е сериозен проблем, свързан с източване на национален ресурс.
Лично за мен застрахователната измама е кражба. Това е деяние, което цели облагодетелстване за сметка на застрахователя. Това може да стане чрез регистриране на събитие, което никога и никъде не е настъпвало. Второ – завишаване на застрахователното обезщетение, вследствие на събитие чрез фиктивни документи и многократно увеличаване на стойността на застрахователните услуги. Когато този процес бъде съчетан с бездействието на компетентните органи, щетите в национален мащаб могат да вземат застрашителни размери.
- Може ли в конкретика да ни кажете как да се спре механизмът на измамите? Тук има още един допълнителен въпрос - какво е втори оглед?
- Разбира се, че при желание се намира и решение за борба със застрахователните измами. На първо място искам да спомена, че е необходимо да се вземат превантивни мерки. Те могат да бъдат преди и след събитие. Когато говорим за мерки преди събитие, тук е много важно да се отбележи, че могат да се създадат аквизационни контроли. Требва да има сериозен контрол при сключването на застраховка, каквато и да било. В случая говорим за „Гражданска отговорност“. Всички знаят, че това е т. нар. „опашат“ бизнес, в който отговорността върху нея се носи и 5 години след като тя е била сключена. На второ място бих добавил, че тези превенции, за които говорим, активно може да се осъществяват и с компетентното участие на контролните органи.
Сега стигаме до проблематиката с повторния оглед. Когато се извърши застрахователна измама, която вече е често явление в Европа, говорим за системата „Зелена карта“, застрахователят остава безсилен да проверява всяка една документация. Той разчита единствено на кореспондентите и бюрата, които управляват тези процеси. В системата „Зелена карта“ се наблюдават огромни злоупотреби. Когато застрахователят има нужда да провери обстойно всяка една документация по щетата и претенцията, която се отправя към тях, те да имат право и на втори оглед. От него застрахователят има нужда, за да докаже истинността на събитието.
Когато тази информация не му е предоставена, тогава остава съмнението, че застрахователната измама е факт и тя ще бъде гарантирано платена. Бюрата по „Зелена карта“ не се интересуват от тези последствия. В системата „Зелена карта“ има едно правило, което гласи: „Довери и плати“. Нещата трябва да се променят, а условията да станат: „Провери и плати“. Много държави от ЕС са го осъзнали и са започнали борба в това отношение. Първо – да бъде направена проверка по щетата, а след това да бъде изискана всяка една документация.
- Има ли съдействие от страна на властите?
- За да съществува този проблем, очевидно застрахователите в България са изправени пред предизвикателството години наред сами да се справят с проблемите и не намират съдействие от Националното бюро „Зелена карта“. Лично за мен, в момента такова съдействие няма, но съм с впечатление, че има напредък. Наскоро по новините чух министър-председателят Бойко Борисов, от трибуната на Народното събрание, призова по темата да се сезират всички институции. Дали това негово указание е изпълнено? Не мога да кажа. Няма видими действия и резултати.
-Какво е вашето мнение за разрешаване на проблема?
- Бих казал, че е необходима тотална промяна. Държавата трябва да участва адекватно в бюрото „Зелена карта“ със свой представител, както и в Гаранционния фонд. В крайна сметка тези институции не са частни организации, които действат самоволно. Трябва да защитават правата на своите членове, а от там и на всички български граждани, които се застраховат. Много е важна спешна промяна в закона! В голяма част от развитите държави тези органи работят заедно и подлежат на надзор от контролния регулатор. В случай, че бъдат установени нередности, логично е да бъде сезирана прокуратурата.
Интервю на БГНЕС
