Може ли унищожителната сила на торнадото да е дело на безобиден на пръв поглед ефект на пеперуда? И как размахът на крилата на едно красиво създание на природата води до страшни последици за света? Само се огледайте и навсякъде ще видите потвърждение на този ефект – той е и в природата, и в живота на хората. Не е ли точно ефектът на пеперудата виновен за измененията на климата, за умирането на едни държави и раждането на нови. Само че за този ефект вината е на човека, който уж е дарен с разсъдък, а прави толкова необмислени постъпки. Действието на едни хора се изсипва върху главите на други. Това е тъжната истина, която отдавна е известна на всички. На Конфуций се приписват думите "Не прави на другите това, което не искаш другите да направят на теб". Дали пък не е по-добре да се махне отрицанието и възпирането като просто кажем: „Прави на другите това, което искаш те на направят на теб“? Защото май е по-трудно да се спрат нечии необмислени действия, отколкото човекът да бъде стимулиран на насочи енергията си към добро.
Неизброими в човешката история са злините, които хората са преживели само заради грешни решения или властови амбиции на управници. Хомо сапиенс периодично прилагал ефекта на пеперудата и ненужно размахвайки криле, е хвърлял себеподобните си в унищожителни войни, подлагал ги е на гладна смърт, правил си е различни експерименти с тяхната издръжливост, а и с търпението им. Само че в този случай крилете напълно резонно могат да бъдат отъждествени с оръжия, предизвикващи масови нещастия и дори смърт. Всяка следваща война взема все повече човешки жертви, защото човечеството непрекъснато измисля нови, по-ефективни оръжия, с които да се самоизбива. Нерядко човешкият гений е впрегнат в действия, водещи до смърт – смърт на животни, смърт на хора, смърт на природа. И щом непрекъснато "режем клона, на който стоим", разумни същества ли сме? Защо си мислим, че можем да унищожим нещо и да не платим жестоко за това? Като че ли дори не се замисляме за греховете си и как ще бъдем наказани за тях. Като нямаме страх от Бог, защо поне не се страхуваме за бъдещето на децата си?! Дори не се замисляме, че поколенията след нас ще мъчат да оправят нашите грешки. Но дали ще успеят? Все още не е късно да променим начина си на мислене, а оттам и на живот.
Защо ли един на пръв поглед безобиден ефект на пеперудата предизвиква друг ефект – на унищожителен гръм? И ако мислите, че това е невъзможно, само вижте на какво е заприличал тези дни Париж – сякаш в града, известен като световна столица на любовта, е вилняло опустошително торнадо. Но в този случай ролята на пеперудата се играе от най-висшата държавна власт в тази страна - президентската институция. Известно е, че всяко човешко търпение си има край. А когато този край дойде, настава страшното. Когато гневните излязат на улицата, никой не може да предскаже как ще свърши това. Необузданият им гняв се превръща в страшна сила, която е в състояние да помете всичко по пътя си, а от този гняв може да пострадат и невинните.
Никой не вярва, че само обидните думи на доскорошния ни вицепремиер Валери Симеонов към майките на деца с увреждания и високите цени на горивата и тока изкараха хиляди българи на протести. Истината е, че на хората просто им додея гаврата от страна на политици, които всъщност не могат да бъдат назовани държавници. В случая ефектът на пеперудата може да се отъждестви с непрестанните лъжи на политици, наглостта им и тяхното усещане за безнаказаност и недосегаемост, корупцията по високите етажи на властта, трудното оцеляване на населението. Само една малка капка беше достатъчна, за да избухне народният гняв. И започнаха да валят искания – за оставка на правителството, за смяна на политическата система, за президентска република, за поносими цени на стоките от първа необходимост, за повишаване на доходите… По-голямата част от протестиращите са наясно, че искания, които те самите отправят, са трудно изпълними в краткосрочен период, а някои - дори и неизпълними. Знае се, че икономическата и политическа конюнктура в световен аспект до голяма степен определя жизнения стандарт на хората, а пазарът е този, който формира цените било на горива, било на храни, било на лекарства. Точно политиката и икономиката са тези фактори, които съвсем правдиво могат да се определят като ефекта на пеперудата. Тяхна е и вината за глобалните стопански кризи. Да си спомним не тръгна ли от безпринципното ипотечно кредитиране в САЩ последната голяма икономическа криза, от която още „ближем раните си“. Ясно е, че некоректните анализи на икономисти и грешните решения на политици оставиха без работа милиони хора в целия свят.
А политиката на президентите Путин и Порошенко в момента не наподобява ли ефекта на пеперудата? Та тя вече е с отклик на другия край на света – чак в САЩ. И в крайна сметка къде ще е торнадото от тази тяхна политика – дали само един регион ще бъде пометен, или ще се разпростре надалеч? Съвсем не са за подценяване притесненията на българския премиер Бойко Борисов. Черно море може буквално да заври, а последствията от това своеобразно торнадо да са наистина страшни. И не само на Бредбъри трябва да се признае прозорливостта – всички са наясно, че там, където гръмне, вече нищо не е същото. Толкова пъти светът ни е бил на ръба на унищожение заради действия на хора, предизвикали ефекта на пеперудата!
И ако се чудите защо една красива пеперуда може да предизвика такива страшни неща на хората, просто си спомнете, че в един етап от жизнения си цикъл тя е била грозна гъсеница.
