Непризнаването и неглижирането на проблемите, свързани с преместването на децата от страна на ДАЗД и АСП води до задълбочаване на вече институционалния живот на тези деца. Това се казва в писмо на Движение на българските майки до медиите.
Наблюдаваме преместване на деца в изключително кратки срокове, без да се спазват правата им, без да се следват елементарни морални и законови норми, интереса на детето е оставен на заден план.
Реално държавата иска да затвори 100 вече съществуващи институции, но в същото време отваря 300 нови. С нови хора, неквалифицирани екипи, липса на каквато и да е подготовка на децата, невъзможност децата да изразяват мнение, което пък е в пълен разрез с разбирането „закрила на детето“ и „най-добър интерес на детето“.
Започна процес на извеждане на здрави деца в кратки срокове и настаняването им в ЦНСТ, построени за деца с увреждания. Вторите все още са в ДДМУИ и не са на по-добрите за тях места. На лице е процес на повторна институционализация, което се декларира, че е деинституционализация.
На заседание на 27.06.2014 г. Междуведомствената работна група за управление и координация на процеса по деинституционализация на децата е взето решение за промяна на Националната карта на резидентните услуги. Решението е пряко свързано с разширяването на целевата група по проекта, но и с отчетената невъзможност да бъде запълнен капацитетът на изградените нови услуги, особено по отношение на Защитените жилища. Предвидените места в 35-те ЗЖ на територията на 32 общини са за общо 280 потребители, а младежите, които следва да бъдат настанени в тях са значително по-малко – общо 94. В изпълнение на това решение бе сформирана работна група към НЗД, която изготви анализ на актуалната ситуация свързана с насочването на деца и младежи към новите услуги, разкриваните от общините резидентни услуги и възможностите за ефективното им функциониране. В резултат от анализа бяха изведени предложения за промяна в картата.
За всичко това се изразходват ужасно много средства и човешки ресурс. Но никой не се замисли дали това е в интерес на децата, никой не пожела да преосмисли процеса и приотитетите. Спешно трябваше да се напълнят вече построените сгради.
В специализираните институции за деца с увреждания в момента все още са настанени 651 деца и младежи, вместо да бъдат настанени в построените за тях сгради.
Новоизградените резидентни услуги функционират на територията на 42 общини. В тях са разкрити 67 ЦНСТ за деца с увреждания, 13 ЦНСТ за деца без увреждания, лишени от родителска грижа и 11 ЗЖ, предназначени за младежи с увреждания.
До средата на годината предстои разкриването на 57 ЦНСТ за деца с увреждания, 24 ЦНСТ за деца без увреждания, 7 ЗЖ за младежи с увреждания и 4 Преходни жилища за деца, които напускат домове за деца, лишени от родителска грижа.
Ето това са цифрите, които трябва да се спазят и именно това се цели-да не остават празни сгради. Именно това доказва и документа, показан от г-жа Султанка Петрова. За съжаление, именно водещата личност и персонално отговорен за проект „Детство за всички“, г-жа Ева Жечева се опита да прикрие истинското съдържание на този документ, чрез обяснения за използването на специфични термини в него. Човекът, който ръководи ДАЗД е онзи, които се подчинява на зле спуснатите указания, изпълнява ги, неглижира правата на децата, разрешава този процес да продължава , независимо колко вреден е той от самото му стартиране. Но това не би могло да се случи, ако НПО-тата пряко включени в процеса не го допускат. Фактите показват, че този процес е изключително опорочен, някой разрешава той да продължи, от което полза имат само сградите , а не децата. Именно това беше и най-често използваната дума от г-жа Жечева-сгради.
Съществува страх в хората, които са по етажите на държавната администрация, на онези в ОЗД, директорите на домовете, децата.......Всеки опълчил се срещу лошо планираното извеждане е оплют, нарочен и изгонен. В същото време децата не могат да се защитят, те просто биват пренасяни от едно място на друго. Не могат да ги защитят и хората, които в момента се грижат за тях, защото биват обвинявани, че пречат на процеса и го бойкотират.
Тези показатели в съвкупност от поведението и думите на председателя на ДАЗД, както и мълчанието и неангажирането на Председателя на АСП, ни кара да смятаме, че тези отговорни личности не успяват да разпознаят проблемите и те трябва да напуснат ръководените от тях постове, да се оттеглят и най-вече да прекратят временно процеса на извеждане на децата от домовете. Този процес е вреден и той нарушава правата както на децата, така и на техните семейства.
Оставките на ръководещите ДАЗД и АСП са наложителни, с цел запазване правата на децата и невъзможност за по-нататъшното им използване за заложници на този проект и процес. Наложително е преосмисляне на истински нужните услуги за децата, а не тези на сградите и отчетността към финансиращия орган.
