Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков признава пред Бизнес-ТАСС, че посочената от правителството цена на АЕЦ "Белене" не е за централата, а за всички дейност, съпътстващи нейното изграждане. България е заинтересувана от изграждането на нови ядрени мощности. В зависимост от резултатите от референдума политиката ни може да бъде преразгледана.
Българският финансов министър Симеон Дянков разказа още пред Бизнес-ТАСС за текущото състояние на руско-българските икономически отношения, проблемите и перспективите за по-нататъшно сътрудничество.
На въпрос как ще оцени сегашното състояние на търговско-икономическите отношения между нашите страни, Симеон Дянков казва, че търговските отношения между България и Русия през последните три години значително се подобриха, за което свидетелства удвояването на стокообмена. През 2012 обемът на търговски оборот между нашите страни достигна максималните показатели за последните десет години. През отминалата година износът от България за Русия нарасна с 40%, а доставките на руски услуги и стоки за България – с 33%. През 2011 ситуацията беше сходна: растежът на износа както от България, така и от Русия достигна около 35%.
Когато говорят за отношенията между нашите страни, обикновено се фокусират върху енергетиката. В действителност съществуват редица други области, които са неотменима част от нашите търговско-икономически отношения. Например, България изнася за Русия хранителни стоки: вино, месо, плодове и зеленчуци, сирена, електротехника. Русия, от своя страна, доставя оборудване за нашата химическа и нефтохимическа индустрия.
На въпроса дали под енергийно оборудване се разбира строителството на участъка от тръбопровода "Южен поток", преминаващ през територията на България, Дянков уточнява: ”Напълно вярно. През ноември миналата година ние станахме първата страна, подписала договора за "Южен поток". Работата ще започне през тази година и ще продължи до 2015, когато ще започнат първите доставки на газ. Този проект ще съдейства за укрепването на бизнес отношенията между нашите държави през следващите три години.
Относно перспективите за сътрудничество между двете страни в областта на атомната енергетика и преди всичко, строителството на АЕЦ в Белене, финансовият министър, че „на 27 януари, ще се проведе референдум за бъдещето на атомната енергетика, и по-конкретно строителството на атомна станция в град белене. Този проект вече се обсъжда около 30 години – от 1984 г. Той има сложна история: много пъти проекта е започван и спиран. През март 2012 беше прекратен за четвърти път, когато правителството реши, че не ни е по силите толкова скъпоструващо строителство. През април миналата година парламентът подкрепи решението на правителството.
Цялата стойност на проекта е около 11 милиарда евро /"Росатом" вчера отново повтори пред Бизнес-ТАСС, че цената на двата блока на АЕЦ "Белене" е 6,3 милиарда евро, без съпътстващата инфраструктура, която ще излезе още около 700 милиона евро, според Таско Ерменков – бел. Ред./. Наистина тази сума включва не само строителството на атомната централа, но и на енергийната мрежа – в Белене тя отсъства. Посочената цифра също така включва разходите за комплексната реализация на мерките за сигурност, въведени от ЕС след трагедията във Фукушима, добавя още той.
За малка страна 11 милиарда евро /сумата е закръглена нагоре, в понеделник министър Делян Добрев посочи 10,59 милиарда евро, според изчисления на Ер Ве Е – бел.ред./ е много голяма сума. Ако бяхме намерели инвеститор, интересуващ се от проекта, ние бихме могли да разгледаме това предложение /министър Дянков пропуска да каже, че такива инвеститори имаше от Франция и Финландия, но те бяха изгонени от правителството на Борисов, а самото "Росатом" предлагаше да плати българския дял, а с печалбата от централата да се изплащат задълженията – бел.ред./. Но никой от инвеститорите не се заинтересува сериозно от този проект. По тази причина през март 2012 правителството ни взе решение да спре строителството. Искам да подчертая, че проектът беше спрян, не защото ние се страхуваме да развиваме атомна енергетика. Не. Ние имаме вече осъществени проекти в тази сфера и сме заинтересовани от строителството на допълнителни мощности. Но проектът "Белене" е прекалено скъп за нас.
След референдума ще решим, как ще постъпим по-нататък. В зависимост от резултатите политиката в тази област може да бъде преразгледана, завършва интервюто Дянков.
БГНЕС припомня, че сагата за АЕЦ "Белене" започва още през последните години на комунизма и само крахът на старата система спира нейното изграждане за неопределен период от време.
През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската Ер Ве Е.
След идването на власт на ГЕРБ през лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на Ер Ве Е през 2009 г. "Росатом" убедени в това, че проектът е печеливш предложиха на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на "Фортум" и "Алтран", като по този начин изпълниха едно от исканията на кабинета Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор.
През ноември 2010 руснаците предложиха и твърда цена от 6,3 милиарда евро за централата, която според техните изчисления ще се изплати за по-малко от 20 години. Срокът на експлоатация на двата 1000 мегаватови блока на бъдещата централа е 60 години.
Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември "Атомстройекспорт" увеличи претенциите си към НЕК до 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Делото ще се гледа от Международния арбитраж в Париж.
През лятото на миналата година БСП стартира кампанията за референдум по въпроса за АЕЦ "Белене". Тя събра около 770 000 подписа, повече от необходимото. Активното участие на българските граждани в кампанията направи референдума необратим, въпреки това от ГЕРБ промениха въпроса. От него отпадна питането за АЕЦ "Белене". Така българите в края на януари ще трябва да гласуват дали желаят развитието на ядрената енергетика чрез изграждането на нова мощност.
Actualno.com
