Не исторически филм, а чиста пропаганда. Така евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки, цитиран от bTV, определи документалната лента "България, моя земя", излъчена по катарската телевизия „Ал Джазира”.
В него се излага тезата за геноцид срещу турците по нашите земи, започнал от Освобождението и продължаващ през Възродителния процес чак до наши дни. Филмът предизвика остра обществена реакция заради очевидно пристрастни интерпретации на историята и множество фактологически грешки. Той беше свален от сайта на „Ал-Джазира”.
По думите на Джамбазки, излъчването на филма съвпада с посещение на "идеолога на неоосманизма" Ахмет Давутоглу, преговори между Турция и ЕС и преформатиране на целия Близък Изток. "Турция от 20-ина години работи активно в посока промяна на историята – опитва да променя фактите по отношение на Турското робство”, посочи той, като попита как ще реагира държавата на тази „изключително агресивна и явна подмяна”.
Историкът д-р Димитър Гюдуров посочи, че е важно как обществото ще възприеме ситуацията. "Подобна пропаганда има и в междувоенния период. България е победена държава и в този период се излага идеята, че българската държава е нетолерантна към малцинствата. Тогава се организира посещение в Сараево на представители на Главното мюфтийство, които разясняват политиката на България. Може би Главното мюфтийство трябва да излезе с реакция”, коментира той.
Националистът на свой ред посочи, че сегашният главен мюфтия е изцяло подчинен на Анкара и е поставен на поста си чрез преврат. "Ердоган назначи главния мюфтия на България”, заяви Джамбазки, като отбеляза, че „тогавашният министър-председател е сегашният министър-председател”. "Българските мюсюлмани са наши братя българи”, подчерта евродепутатът, като припомни, че те са участвали активно в националноосвободителните борби. Според него през годините се е налагало клишето, че вярата ги прави хора, различни от нас, но всъщност са част от „българското етническо землище, те са наши братя българи по кръв” и не са турци.
Гюдуров цитира множество изследвания през годините, които показват, че българските мюсюлмани са лоялни граждани.
Той посочи и сериозна фактологическа грешка във филма – че у нас след Освобождението е имало 2.5 млн. души, изповядващи исляма (определени там като турци-б.р.). Историкът цитира данни от 1887 г., според които мюсюлманите у нас са 24% от населението, тоест около 678 000 души. По думите му броят им през годините се е променял, като част от хората са емигрирали в Османската империя, но даже с Македония и Одринско не се достига споменатата внушителна цифра.
По отношение на твърденията за насилие и тормоз на мюсюлмани от християни по нашите земи, Гюдуров посочи, че нашата страна по силата на множество международни споразумения, сред които – Берлинския договор, е имала ангажимента да защитава правата на всички малцинства, като към мюсюлманите се е наблюдавала относително най-голяма толерантност. Историкът заяви още, че филмът повтаря тезата от времето на Ататюрк, че всеки мюсюлманин, роден в Турция, е турчин. На тази основа се твърди, че мюсюлманите в Османската империя са само турци, макар да има големи етнически различия помежду им.
"Когато говорим за политика, трябва да сме наясно, че всяка държава преследва своите геополитически цели. Държавното ръководство на Турция винаги се е стараело да върне влиянието си на българска територия”, отбеляза Джамбазки. Той коментира и процесите в ДПС, където, според него, старият лидер (Ахмед Доган-б.р.) не е турчин, докато цялото сегашно ръководство е протурско. Затова и декларацията след свалянето на руския Су-24 от турски изтребител (заради която Доган публично разкритикува Местан и се заговори за рокади на върха в партията-б.р.) е била „писана в Анкара”. "Това, което (Доган-б.р.) казва, е, че неговата партия се е превърнала в инструмент на турската политика и е прав”, заяви Джамбазки. По думите му неосоманизмът се прокарва у нас и от друга партия – НПСД, за която се говорело, че има връзки с турското разузнаване. Двете, заедно с мюфтийството, били „ръцете” на турската политическа линия у нас.
Според него политиците трябва да заемат ясна позиция, защото „след политическите претенции идват икономическите претенции, военните претенции и териториалните претенции”. Той постави случващото се и в по-голям контекст: „Турция иска да бъде геополитически играч във време, в което ще се променят граници”.
По думите му европейските политици са „импотентни” заради липсата на национални каузи и не могат да противодействат на Анкара.
Д-р Димитър Гюдуров коментира, че големите силни държави винаги намират историческо основание за териториални претенции, но все пак не изглежда много вероятно Турция да поиска да отнеме територии от България.
