Диана Димитрова: Ако бях говорила тогава, дали имаше шанс истината да излезе?

Неприятният скандал между актьорите Диана Димитрова и Юлиан Вергов продължава да набира скорост. След като преди няколко дни прокуратурата обяви официално, че прекратява делото срещу Вергов, заведено от Димитрова с обвинение за упражнено физическо насилие, темата изведнъж стана още по-напрегната.

Вергов, явно изчаквайки окончателно съдебно решение, разпространи свое изявление, в което заяви, че никога не е удрял Диана Димитрова, но че действително са имали скандал, макар и само словесен. От документите към постановлението на прокуратурата, които Димитрова сама публикува в интернет, се виждат и свидетелските показания на тяхна колежка, които са в тотално противоречие с тези на Димитрова.

Часове след изявлението на Вергов в негова защита публично започнаха да се обявяват различни негови колеги и приятели, а някои открито заявиха, че според тях актрисата си прави ПР.

Провокирана от изказванията на различни публични личности, Димитрова публикува нов текст, в който обяснява защо не би могла да си прави ПР и защо е решила да говори за насилието толкова години, след като ѝ се е случило.

Ето какво написа Диана Димитрова - публикуваме текста без редакторска намеса и съкращения:

"Аз съм човек, който е водил толкова битки и знам, че е трудно, винаги.

ПР могат да си направят хора, които са неизвестни за обществото и когато ''прохождат'', а не когато имат десетки филмови български и чуждестранни продукции, десетки интервюта и налични само 5 от 200 картини, защото другите са намерили новите си домове. Не и когато участваш в ''Тютюн'', който е феномен за българския театър и който трудно се ''преглъща'' в средите. Не и когато 2019г. зрителите избраха мен за ''Любима актриса'' в тв сериал. Злобата не прощава.

Само безскрупулни хора могат да казват, че това е ПР. Безскрупулни до мозъка на костите си. Моят избор е да нямам нито една ''скрита'' реклама на продукти в социалните си мрежи, защото чувството ми за естетика и хигиена не го позволява. Моят избор е да не уговарям никого да пропагандира в моя ''полза'', въпреки че нормалните хора, които търсят справедливост, като мен са готови да го направят! Защото си върнах нещо от особена важност и това се нарича достойнство. Моят избор е да не мълча за насилието.

Аз не съм подала жалба и не съм посочила име в публикацията ми от 28.11.2022, но за първи път намерих сили да говоря за насилието публично. Прокуратурата се самосезира и във вторник 29-ти го обяви по време на централната емисия новини 19:24 мин, когато получих съобщение по вайбър от Юлиан, което беше изтрито. Тогава се опитвах да успокоявам майка ми, която разбра предния ден, че детето й е било брутално пребито и унизено. Какво ми написа той? Какво беше изтрито от него?

В една нормална държава биографията и търсената психологическа помощ на този човек през годините щеше да лъсне на първите страници. Как '' уж ''лицето е против насилието, но говори за него и се хвали с него в интервюта в най-различни форми?

Имам три издадени книги за деца с авторски илюстрации. Оригиналните илюстрации на последната книга са в болница ''Пирогов'' и книгата е за превенция на насилието. Каниха ме в Нова телевизия да говоря за това, но категорично отказах. Книгите са с изчерпани тиражи и последната от моята лична колекция я подарих на журналиста Светослав Иванов. Не е ПР.

Лъжесвидетелстването е подсъдимо, но то не ''носи отговорност'' на предварителна проверка. Според експертизата от медиците травми има. Един от свидетелите казва, че е третирал лицето ми със замразяващ спрей, а лъжесвитетелят казва, че е от бутане в дрехи, а обвиняемият, че не ме е докосвал.

Това може да се случи само в България.

Защо сега?

Защото не искам да гледам повече новини за убити и пребити жени. Защото не искам да знам, че убиецът на Милен Цветков след няколко години ще е на свобода. Защото съм публично лице и имам отговорност да казвам истината. Защото ми писна от мутри и мутреси.

Ако бях говорила тогава, дали имах шанс истината да излезе на светлина?"