В програмата на 16-ия София Филм Фест Данис Танович участва с най-новия си филм - късометражният „Багаж”, 2011. В програмата на фестивала ще бъде представена също ретроспектива с филмите на Данис Танович.
Сюжетът: след дългогодишно отсъствие Амир се връща в Босна и Херцеговина, за да се погрижи за останките на родителите си. Те са загинали по време на войната, но телата им така и не са открити до момента. Амир решава да посети и родното си място. Там той открива не само порутената си къща, но и забравен приятел и хора, които знаят за него повече, отколкото той самият знае за себе си...
Данис Танович е роден през 1969 г. в Зеница. Учи музика, инженерство и кино в Сараево. Преди да емигрира в Белгия в продължение на две години снима военните събития в родината си. През 1992 г. заминава за Брюксел, където учи режисура в Националния висш институт по изкуствата. Пълнометражният му дебют „Ничия земя” (2001) получава „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм, както и 42 други международни отличия, сред които наградата за най-добър сценарий в Кан и на Европейската филмова академия, „Сезар” за най-добър филм и „Златен глобус” за най-добър чуждоезичен филм.
„Кинокариерата ми винаги е била обърната към войната и последствията от нея - коментира Танович. - Започнах да снимам още в казармата. След това направих няколко документални филма, които доведоха до първия ми игрален филм „Ничия земя”. „Очите на войната” се занимава с последствията от войната. Историята в „Цирк Колумбия” приключва с началото на войната. Тези три филма по някакъв начин са една лична трилогия, посветена на времето преди, по време на войната и след нея. Провинцията в Босна, където снимахме „Ничия земя”, е изключително красива. Бях щастлив да преоткрия пейзажа, горите, ледено студените реки. Беше истинско удоволствие да бъда там - не само заради красивата област, която послужи за фон за развитието на действието, но и защото можех да поговоря с хората. В тази част на света понякога имате чувството, че времето е спряло. За съжаление доста неща са се променили, а нанесените щети са непоправими. Понякога имам чувството, че през 1992 г., когато комунизмът се срина, се оказахме на ръба на една бездна. Останалата част от света наблюдаваше с мълчание какво се случва от своето ъгълче. Трябваше да скочим, но така и не успяхме да се изкачим от другата й страна“, споделя Данис Танович.
„Ад” (2005) е заснет на френски език, с участието на звездите Еманюел Беар, Карол Буке и Карин Виар. Създаден по завладяващия сценарий на Кшищоф Пешевич (който Кешловски не успява да реализира), филмът напомня на втората част на Дантевия „Ад”. Резултатът е епически портрет на една фамилия, разпокъсана на части от стихийните събития, които години наред заплашват да излязат на повърхността.
„Само мъртвите са видели края на войната”. Този цитат от Платон загатва за сюжета на „Очите на войната” (2009). Но за разлика от „Ничия земя”, тази драма проследява не войника, а хроникьора на сраженията. Действието във филма се развива в края на 80-те години на ХХ век. Колин Фарел е в ролята на Марк Уолш, военен фотограф. У дома в Дъблин, между командировките, той се забавлява в кръчмата с приятеля си и колега фотограф Дейвид (Джейми Сайвс) и жените им, но всички знаят, че е само въпрос на време, преди закоравелият му редактор (Джулиет Стивънсън) да го изпрати отново в някоя гореща точка. Този път това е Кюрдистан, а Дейвид заминава с него. Високо в безплодните планини, в преследване на война без граници, Марк и Дейвид стават свидетели и заснемат ужасяващи кадри – от войници, които се унищожават с оръжията си, до доктор, който работи героично, за да спаси ранените, но застрелва онези, за които знае, че не няма надежда.
За главната роля в „Цирк Колумбия” (2010) Данис Танович кани звездата на сръбското кино Мики Манойлович. Действието във филма се развива през 1991 година в бивша Югославия. Комунистите са предали властта и Дивко Бунтич пристига в малкия град на своето детство, за да заживее отново в родния си дом. След 20 години изгнаничество в Германия той се завръща с лъскавия си червен мерцедес, младата и секси приятелка Азра, черния котарак Бони, който му носи щастие, и пълен джоб със западногермански марки. Кинопродукцията грабна наградата на публиката в Сараево 2010 и получи „Златен портокал” за най-добър филм в Анталия 2010.
