Поетапно повишение на акциза на цигарите и на другите тютюневи изделия, включително и на електронните цигари от 1 март 2023 г., одобри служебния кабинет. Министрите са одобрили и как ще се вдигат тютюневите акцизи през следващите четири години.
Промяната в Закона за акцизите бе изненадващо промушена в преходните и заключителните разпоредби на изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. За предстоящото увеличение на цигарените акцизи се разбра от прессъобщение на МС, без да са посочени новите ставки в акцизния календар за следващите четири години. От Министерство на финансите също отказаха да предоставят тази информация при запитване на в. "Сега", като обясниха, че новият график на увеличение на облагането на тютюневите изделия ще стане ясен при вкарването на законопроекта в Народното събрание.
Въпреки тази конспирация в медиите вече се появиха данни как ще нарастват тютюневите акцизи в следващите четири години. Така например специфичният налог за цигарите ще нарасне догодина от сегашните 177 лв. за 1000 къса на 185.5 лв., което означача кутия цигари да поскъпне с 20-30 ст. През 2024 г. акцизът вече ще е 194 лв. на 1000 къса, на следващата година - 202 лв., а през 2026 г. ще достигне 211 лв. Така в рамките на четири години кутия цигари ще поскъпне с около 2-3 лева.
Поетапно ще поскъпне и тютюнът за пушене, тъй като е планирано акцизът от 152 лв. за килограм да се повиши в следващите четири години на 222 лв. Налогът на нагреваемите цигари догодина ще се вдигне доста съществено - от сегашните 233 лв. за килограм на 282 лв., а след четири години ще достигне до 400 лв.
Акцизите на цигарите и тютюна у нас не са променяни вече четири години. Повишение се предвиждаше с актуализацията на бюджета в средата на тази година, но то бе отхвърлено в Народното събрание, след като тютюневите компании се оплакаха, че нямат време да облепят новите бандероли и да продадат на време стоката със старите бандероли.
България е с най-ниското данъчно облагане на тютюневите изделия в целия Европейски съюз. В същото време страната ни е с рекорден дял на пушачите от населението - близо 40% и с най-висока смъртност в Европа, причинена от тютюнопушене - 20 000 души годишно. За последните десет години се отчита 43% ръст на употребата на тютюневи изделия, за които българите харчат по 4 млрд. лв. на година.
Данните са от анализ на Института за икономически науки в Белград и Университета на Илинойс в Чикаго, представени от гражданска коалиция "За живот без тютюнев дим". От сдружението призоваха правителството да предприеме по-сериозно повишение на акцизите като доказано средство за намаляване на тютюнопушеното и спасяване на човешки животи.
В другите страни на Европа по безспорен начин се потвърждава, че само при сериозно повишаване на цената на тютюневите изделия се постига спад на тютюнопушенето, заяви д-р Гергана Гешанова от сдружение "За живот без тютюнев дим". "В България обаче години наред политиката на управляващите е да повишават облагането плавно и постепенно, с по 20-30 стотинки на година, което е едва 5%, и не води до най-важната цел на акциза - да откаже хората да пушат", допълни д-р Гешанова. Тя посочи, че има очаквания в края на тази година Еврокомисията да преразгледа директивата за акцизите и сериозно да увеличи минималните ставки за цигарите. Тогава вече българското правителство ще бъде длъжно да се съобрази с по-високите нива.
От огранизацията вече са провели срещи с министъра на финансите с апел за по-решителни действия. "Данни от ЕС показват, че ръст на акцизите с 10% води до минимум 4% спад на пушачите. Ако акцизът у нас се вдигне с 15%, кутия цигари ще поскъпне до 6 лева. Това ще доведе до 77 млн. по-малко изпушени кутии цигари, но в същото време до 92 млн. лв. повече приходи в бюджета", обясни и Павел Антонов от сдружение "За живот без тютюнев дим".
ОЩЕ: България е на първо място в Европа по тютюнопушене
