Спрямо лицата, кандидатстващи за визи за дългосрочно пребиваване на основание, че осъществяват търговска дейност в страната, се въвежда изискване за разкриване на 10 работни места на пълно работно време.
Това се казва в новите текстове, които парламентът прие на второ четене в закона за чужденците.
Целта е право на продължително или постоянно пребиваване в страната да могат да получават само лица, които в действителност осъществяват търговска дейност.
Въвеждат се по-строги изисквания и по отношение на лицата, които кандидатстват за виза за дългосрочно пребиваване в качеството си на представители на чуждестранни търговски дружества. Възстановява се и законовата възможност за продължаване срока на пребиваване на чужденец, който вече се намира на територията на страната, но не може да я напусне поради причини, за които той не носи отговорност.
Новото е, че се въвежда процедура за предоставяне на статут на „лице без гражданство”, съгласно Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 г. и Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, които България е ратифицирала със закон. Регламентира се понятието „апатрид” като лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава и се урежда правният му статут. Статут на лице без гражданство ще се предоставя от дирекция „Миграция” към МВР.
Възстановяват се с поправките в закона и разпоредбите, които уреждат снемането на биометрични данни и издаването на карти на членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство. Предвидено е и създаването на електронен регистър в Министерството на външните работи на издадените карти на членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство, на представителство на международна организация в Република България, както и на членовете на техните семейства. За регистрацията ще бъдат уведомявани МВнР, МФ и ДАНС, предаде БГНЕС.
Създава се изрична правна уредба по отношение на представяните пред службите за контрол на чужденците документи, съставени в чужбина и удостоверяващи семейни връзки, като се въвежда изискването те да са признати или допуснати за изпълнение по българското право.
Ще има по-голяма яснота по отношение на пределите на компетентност на съдилищата в случаите, в които е налице обжалване на откази за издаване на визи.
Намалява се и минималният праг на санкцията за превозвачи, които транспортират чужденци от и за България, но не извършват вменените им по закон задължения за проверка на редовността на документа за пътуване и наличието на българска виза, когато такава се изисква. Минималният размер на санкцията е намален от 6 000 на 2 000 лева. Ще се следи също дали документите съдържат явни поправки или следи от подмяна на снимката, както и дали тя позволява установяване на самоличността на притежателя.
