Чудотворни икони в манастир крепят вярата

Три чудотворни икони, съхранявани в манастира "Св. Вкмч. Георги" край град Хаджидимово, карат десетки, християни и мюсюлмани, да им се покланят и крепят вярата в Божието чудо, съобщи БГНЕС.

Първата е оригинал, открита е преди два века от пастир от тогавашното село, на когото му се явил Свети Георги, който му казал къде да копае. Втората е на самонареклата се "Скоропослушница Божия майка, а третата, отново на Свети Георги, се "телепортирала" от християнска обител в Палестина в Света гора. Последните две са копия от манастира Свети Георги Зограф в Атон, заедно с изкопаната от пастира се съхраняват в черквата, която е и най-стара в комплекса, строена е през 1864 година.

Влизащите в България през ГКПП Ексохи-Илинден край Гоце Делчев на около 5 км след българо-гръцката граница съзират призрачна кула на върха на един хълм. Това е манастирът "Свети Георги" над град Хаджидимово. Необичайната за християнската архитектура 6-етажна кула, върху която пък се издига още една 15-метрова с часовник, така те грабва, че губиш представа къде се намираш. По-скоро прилича на замък от Западна Европа.

През портата се влиза в едно райско място, потънало в зеленина, цветя и тишина. Дори монасите и послушниците не я смущават, движат се като привидения, работят в градината, с която се издържа обителта. Тя започва да процъфтява с избирането на Натанаил за Неврокопски митрополит. Тук е седалището на наследника на покойния дядо Пимен. Северното крило на манастира е старо, изцяло нови са източното и Южното, в западния край комплекса затваря черквата. Под кулата има огромен чинар, около ствола на който е изградена беседка, под покрива на която могат да седнат удобно 50-ина посетители. Ако имаш желание, обгръщаш чинара и си пожелаваш. Според поверието то се сбъдва.

Преди години детска глъч огласяше манастира, по проект тук идваха на лагер ученици, изучаващи вероучение. Сега дори и през уикендите манастирът е почти пуст и призрачен. По нареждане на негово преосвещенство Неврокопският митрополит репортерите могат да научат историята на обителта само с разрешение на митрополията. Поради това първоначално провеждаме "неофициален" разговор с архимандрит Епифании, гарниран с кафе и шоколадови бонбони. На този разговор узнаваме, че на монасите им е все едно дали идват тук хора или не. Говорим за заблудените овце, които са единствено "проблем на пастира" и т.н. Появата на Натанаил повтаря разговора с архимандрит Епифании, но той вече е официален, води се в черквата, след като той послушно я отключва. Така узнаваме битие-житието на обителта.

Според преданията на това място имало манастир още преди османското нашествие, който впоследствие бил разрушен. Историята на обителта е базирана предимно на легенди, писмените източници са оскъдни, обяснява архимандрит Епифании, който има 10 години стаж тук, роден е в столицата. Според него, в началото на 19 век Свети Георги благоволил да се въздигне отново храмовото място, а след това превърнало се в Света обител с монаси.

Веднъж на овчар от селото се явил Свети Георги, и му казал да дойде на това място и открие една икона с неговия лик. Наистина пастирът открил иконата на мъченика, която и досега се съхранява в църквата на манастирския комплекс. След направеното проучване е установено, че тя е правена някъде в края на 17 или началото на 18 век.

Откриването на иконата дало повод вакъфското място, собственост на турчин да бъде върнато на църквата. Тогава е построен малък параклис, в който била изложена изкопаната от земята икона на Свети Георги. Самата църква е построена през 1864 година, запазила се е до днес в този си вид, претърпяла е няколко пожара в смутните времена от построяването й до днес, включително и през комунизма. Последният пожар е през 1978 година, след който са оцелели само иконата на Свети Георги и четирите стени на храма. Благодарение на иконома протерей Трифон Симидчиев, грижел се за обителта в продължение на 40-години, постепенно църквата е възстановена.

След пристигането в обителта на Неврокопския митрополит Натанаил започва разширение на комплекса, строи се кулата, има и хотелска част, в която отсядат предимно гърци. Братството от монаси, които идват в обителта през 1994 година нараства на петима, впоследствие някои от тях са произведени в митрополити, в момента монасите са трима, има и няколко послушници. Стопанството, включващо зеленчукови и овощни градини позволява манастирът да се издържа самостоятелно. Обителта има и други земеделски имоти, предимно ливади.

"Когато човек живее по Бога, това само по себе си е чудо, те се извършват поради вярата", смята архимандрит Епифании. Според него в чудесата на манастира вярват не само християните, но и мюсюлманите от съседните села, които като деца са водени тук. "За да се върнат отново днес тук, довеждайки вече своите деца", обяснява архимандритът. Според него благодарение на благочестиви християни е изрисувана иконата на Света Богородица-Скоропослушница. Оригиналът й е чудотворен, той не е икона, а стенопис, намиращ се в Светогорския манастир Дохияр. Чудото станало там, е че Света Богородица проговорила от стенописа, наричайки се сама "Скоропослушница".

Пак благодарение на благочестиви християни е направено още едно копие на иконата на Свети Георги, намираща се в Зографския манастир в Атон. Това е т. нар. "Фанаилска" икона на Великомъченика-Победоносец. Тя пък се е самоизрисувала в българския манастир в Света гора. Подарена е на обителта край Хаджидимово от братството в Зографския манастир. Любопитното е, че когато Свети Георги след дълга монашеска молитва дава името си на нашата обител в Света Гора, неговият образ изчезва от един палестински манастир, след като нашествениците-османци го унищожават.

"Ислямът е религия, християнството-вяра", казва архимандрит Епифании. Няма как да не му повярваме, макар и казано "неофициално".