В новата книга на проф. Евгений Сачев и Иван Тренев "Ролята на масонството в борбите за освобождение на българите от османско иго" читателите ще се запознаят с неизвестни факти, свързани с личността на Георги Бенковски и други велики личности от историята на Възраждането на България.
За първи път се разкрива истинската самоличност на Георги Бенковски, пише един от авторите Иван Тренев.
В секретния архив на руското ГРУ се съхраняват документи, свързани с българското национално, освободително движение! Истинското име на Георги Бенковски е Стоян Георгиев Панайотов и той е панагюрец.
Бил е руски хусар с чин ротмистър и агент на Трето отделение. Съществуват автентични документи, че Захарий Стоянов и Стефан Стамболов са били щатни османски шпиони, твърди Тренев.
Те са членове на „Дьонме“ – наименование в Османската империя за вероотстъпниците християни и юдеи, приели исляма. Думата на османотурски означава „обърнати“, т.е. „ренегати“.
„Дьонме“ изповядва криптоюдаизъм. Към нея принадлежат евреи, формално приели исляма, но оставащи във вярата си – скрити юдеи. Има данни, че Орчо войвода е убил Захарий Стоянов.
Авторът на „Записки по български въстания“ единствен твърди, че истинското име на Георги Бенковски е Гаврил Груев Хлътев.
Има версия, че майката на Гаврил Хлътев е чакала пред Хаджилуковата къща в Панагюрище, да посрещне своя син Гаврил – именуван вече Бенковски. Но, когато войводата Бенковски идва с четата си, майката изненадана попитала:
„Кой е този човек?“
Майката не е разпознала своя син Гаврил Хлътев във войводата, който в действителност е панагюрецът Стоян Панайотов!
Набеденият за Георги Бенковски – Гаврил Хлътев е абаджия. Това значи, че той не може да строи инженерно – отбранителни съоръжения, защото няма военни познания. А те са направени около Панагюрище, създадено е и мобилно-военно подразделение – Хвърковатата чета. Освен това, в боя при Петрич са направени черешови топове и са използвани тактики за бой, които са дело само на военно образовани мъже.
Или: Заключението е, че войводата Георги Бенковски е в действителност панагюрецът Стоян Панайотов, ротмистър на руска служба – по база данни на ГРУ – служил при хусарите!
Работил е в Трето отделение, с командир генерал Потапов. Опровержение на факта, че набедения Гаврил Хлътев за Георги Бенковски всъщност не е, дава и Панайот Волов като отстъпва лидерското си място на познатия нему Стоян Панайотов!
В секретния исторически архив на Трето отделение към Тайната квартира на Руския император се съхранява базата данни на ГРУ. Там е и стратегическият план за Освобождение на България от 1876 г. Този план се проваля, защото копривщенци вдигнаха предсрочно бунт!
В същите архиви се съхраняват автентични документи, че Захарий Стоянов, Стефан Стамболов,Никола Обретенов, Стоян Заимов и други са били записани като щатни османски шпиони и членове на юдоислямисткото тайно общество „Дьонме“.
Орчо войвода е разказвал история за предателството на Захарий Стоянов. Това са живите архиви на България. Орчо и знаменосецът Крайчо Самоходов са писали писмо на Захарий Стоянов, в което го заплашват, че «ще му резнат кратуната, ако продажният му крак стъпи отново в Панагюрище». После те го пребиват в Стрелча. Щели са да го убият, но полицейските жандарми спасяват Захарий Стоянов. В крайна сметка, Орчо войвода отмъщава за смъртта на Георги Бенковски като отравя Захарий Стоянов, според Н.М. Захарий Стоянов, чието истинско име е Джендо Стоянов Джедев е бил прост и неграмотен овчар в родното си село Медвен, Сливенско, също в село Инджекьой (днес Тополи), Варненско, и в село Подвис, Бургаско (1866-1870). Според тези данни, до 1870 г. като двадесет годишен той е неграмотен!.
Изведнъж става ученолюбив младеж и тръгва за Варна, за да се образова. От Варна отива в Русе. Работи като чирак абаджия. Единствен Захарий Стоянов твърди, че войводата Георги Бенковски в действителност бил абаджията Гаврил Хлътев!!! През 1871 година Захарий Стоянов става просветен, образован и родолюбив революционер. Събужда се в него национално самосъзнание, а само преди година е бил неграмотен овчар!
През 1872 година Джендо Джедев (З.Стоянов) става „неволен свидетел“ на самоубийството на Ангел Кънчев. Същият много добре е познавал Ангел Кънчев от революционния комитет. По каква причина Джендо Джедев се появява на мястото и по време на самоубийството на Ангел Кънчев? И до днес не е ясно кой е предателят на Ангел Кънчев.
През 1873 година Джендо е чиновник-маневрист в Баронхиршовата железница на гара Търново-Сеймен (дн. Симеоновград). Шпионажът по време на Османската империя се знае, че е използвал Баронхиршовата железница, която е играла важна роля в тези игри. По време на Руско-османската война (1877-1878) Захарий Стоянов се намира в Търново – предполага се с шпионски задачи в полза на османците. Интересно е също,че Захарий Стоянов се събира със Стефан Стамболов в Стара Загора и започват да организират въстание, но…пак става предателство!
Османските власти залавят всички бунтовници, единствено Захарий Стоянов и Стефан Стамболов успяват да се измъкнат. Зловещото клане в Стара Загора от 19 до 21 юли 1877 г. е предизвикано от местните евреи – членове на тайно общество „Дьонме“, в което членуват Захарий Стоянов и Стефан Стамболов. Година по-късно Захари Стоянов е в Панагюрище – един от четирите Апостоли. Кой го е изпратил там? Пристига с препоръка от Стефан Стамболов. Панайот Волов и Георги Икономов го познават бегло, но гарантират за него! Всъщност Джендо не търси близост с тях, а се присламчва към Георги Бенковски – явно войводата е бил целта на шпионската му мисия.
В архивите на руското Трето отделение се пазят няколко ръчно писани донесения на Захарий Стоянов до османските власти, изпратени в периода на подготовката на Априлското въстание, които доказват, че Захарий Стоянов е бил следен и от руското разузнаване.
В Джендовия роман „Записки по българските въстания“ се добива представата, че авторът Захарий Стоянов е бил безучастен свидетел на тези събития, въпреки че се е водил един от водачите на Априлското въстание. През всичкото това време той не е убил нито един османлия, не е изстрелял нито един патрон срещу властта.
В Хвърковата чета войводата Георги Бенковски избира най-добрите воини, а Захарий Стоянов е включен, макар че не е имал никакъв боен опит. Явно инициативата е била негова и настоятелна! Захарий Стоянов остава неотлъчно до войводата Георги Бенковски до последния му миг. Малко известен факт е, че по време на планинския преход Захарий Стоянов сам отива да търси храна в една кошара при някакви тетевенски цигани – мюсюлмани.
Не се знае какъв разговор е водил Джендо с циганите, но той се връща с празни ръце. Удобен момент за извършване на предателство. Най-странният факт е убийството на Георги Бенковски на река Костина. На мостчето стъпват дядо Въльо Мечката, войводата Бенковски, отец Кирил Слепов, Стефо Далматинеца и Захарий Стоянов.
Това мостче е предварително направено от османците, за да имат добра видимост при стрелба от засада. Дядо Въльо изведнаж ляга на земята (сигурно е уговорено с потераджиите на Рюзгяр Хаджи Ахмед ага). Бенковски, отец Кирил и Стефо Далматинеца са надупчени на решето. Захарий Стоянов остава жив, въпреки добрата видимост.
Дори имал време да види как тежко раненият Георги Бенковски изважда револвера си и се доубива. Чак тогава Захарий Стоянов пада в реката. В себе си той е носил знамето на Хвърковата чета и го скрива в хралупата на едно дърво. След Освобождението той получава странна амнезия и забравя къде е скрил знамето. За щастие, едни овчари са го открили и са го запазили.
След три дни Захарий Стоянов е заловен край с. Терзийското, Троянско. Жив. Откаран е в Троянския затвор. Там той не е бил нито изтезаван, нито разпитван. А той е един от водачите на Априлското въстание. Османците са знаели кои са водачите на бунта, но никой не докосва Захарий дори с пръст.
След три дни той е освободен от кауша и настанен в местен хан. Какво се е случило и с кого се е срещал през това време, не е известно, но се предполага, че е имал среща с представител на османските тайни служби. Защото внезапно Захарий Стоянов отново става затворник. Прекарва няколко месеца в Троянския, Ловешкия, Севлиевския, Търновския, Еленския, Сливенския, Новозагорския и Пловдивския затвор, където слухти сред арестуваните въстаници.
Доста от тях увисват на бесилото. В тези затвори Захарий Стоянов отново не е разпитван и не е изтезаван. Другите заловени бунтовници са били пребивани, унизявани, бесени, обезглавени, пращани на заточение. Османците изненадващо освобождават Джендо Джедев и той се прибира у дома в родното село Медвен.
Информацията за Захарий Стоянов в българската история по време на Руско-османската война е, че отива нелегално в освободения град Велико Търново. Той не се включва в Българското опълчение, а шпионира в тила на руските войски в полза на османците. В архива на ГРУ има сведения, че Захарий Стоянов убива Тома Георгиев, секретаря на Хвърковатата чета, за да прикрие предателската си дейност.
