Ако искаш бъдещето да е различно от миналото, не забравяй миналото. Тези думи на холандския философ Барух Спиноза, който е отлъчен от еврейската общност заради смелите си тезиси относно човешката душа (според него тя не е безсмъртна) и законът като творение на Бог и обвързан с евреите (според Спиноза това не е така) следва да бъдат помнени много добре. Защото е редно да си спомняме миналото, за да не го повтаряме отново и отново в бъдещето.
Какво се случи през изминалата година? Actualno.com събра за Вас, уважаеми читатели, девет събития, които белязаха годината и развитието на България. Тези събития е много вероятно да влязат в учебниците по история, но докато това стане, можем да им направим един съвременен прочит – така, както ги видя екипът ни.
В предишната серия на поредицата на „България през 2013 година” разгледахме основният повод за възникването на ДАНСwithme – депутатът от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски. Днес ще видим как се оформи протестът в продължение на половин година и кои бяха опорните му точки (нека използваме тази популярна фраза).
Факторът "Атака"
Спонтанно избухналият на 14-ти юни протест срещу безочливото назначение на Пеевски за председател на ДАНС се изостри много бързо. Толкова бързо, че поставяше под въпрос бъдещето на кабинета Орешарски. Тогава обаче на сцената се появи нов играч – партия „Атака”.
Политическата формация, водена от Волен Сидеров, влезе в парламента като четвърта сила. Именно обаче с гласът на Сидеров беше направен кворум в Народното събрание, който да позволи формирането и избора на правителството на Пламен Орешарски. А два дни след началото на ДАНСwithme, Сидеров се оказа под светлината на прожекторите и по отношение на протеста, който заплашваше да свали Орешарски само месец след като стана премиер.
Всичко започна късно вечерта на 16 юни – тогава привърженици на „Атака” застанаха пред централата на партията на ул. „Врабча” 1 и провокираха протестното шествие, което обикаляше вече трети ден София и спираше пред централите на БСП, ДПС и „Атака” с призив за оставка. Всичко беше заснето от камерата на Канал 3 с коментар на живо, който обаче вбеси лидерът на „Атака” Волен Сидеров. Сидеров се появи след като повечето хора от шествието се бяха изтеглили и обвини екипа на Канал 3, че лъже. Именно в този момент се роди и тезата, че ДАНСwithme е платен протест, който е подтикван от Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Минути по-късно Сидеров потърси саморазправа с екипа на Канал 3 и с малкото останали протестиращи пред Народното събрание.
Отговорът на поведението на „Атака” не закъсня – на следващия ден централата на партията беше обсадена, а нощта се превърна в модерен вариант на средновековна обсада – симпатизантите на „Атака”, обркъжени от множеството на ДАНСwithme и Сидеров, вдъхващ кураж на своите хора като някой военачалник. Лидерът на националистите оправда действията си с желанието да не позволи централата на партията му да бъде поругана от платения протест, който на всичкото отгоре е и незаконен, казваше Сидеров, защото не е получил разрешение за провеждане по Закона за митингите и манифестациите. Същото обаче каза за протеста на „Атака” и столичният кмет Йорданка Фандъкова. А обсадата на „Врабча” 1 доведе и до пострадали.
Подтикването на сблъсък доведе до призив шествието да се откаже да минава покрай сградата на Софийската опера, където е централата на „Атака”. И макар на няколко пъти Волен Сидеров да правеше нощни походи в София след като повечето хора от ДАНСwithme си отиваха, до кръвав сблъсък не се стигна. Което обаче не означаваше, че напрежение нямаше – имаше случай, при който протестиращи успяха да обкръжат Сидеров, докато вечеряше в центъра на София и да „проведат граждански контрол с куп въпроси”. Лидерът на „Атака” пък се заканваше, че ще извършва граждански арести заради вандалстващите в центъра на София хулигани от ДАНСwithme. Сидеров дори се появи в парламента въоръжен с пистолет, макар след това съратниците му от „Атака” да обясняваха, че е станала грешка – не било пистолет, а може би ключодържател.
Отговорът на ДАНСwithme дойде пречупен през призмата на характера на протеста – с артистизъм. В крайна сметка постепенно напрежението и дразненето по остта ДАНСwithme – „Атака” утихна, но Волен Сидеров периодично напомняше кои според него са протестиращите.
Огромно позорно петно лепна и поведението на привържениците на "Атака" край сградата на Софийската опера. Яките мъжаги, за които разследване на БНТ показа, че се набират на базата на финансови облаги, редовно оставяха след себе си кочина и дори уринираха по сградата на операта.
Контрапротестът
Заедно с ролята на „Атака”, срещу ДАНСwithme скоро се изправи и друго явление – контрапротестът, който подкрепи Пламен Орешарски и правителството. Той се появи за пръв път на 27 юни и като фокус на израза на своята теза контрапротестът се съсредоточи върху президента Росен Плевнелиев. Причината – Плевнелиев открито заяви подкрепа за ДАНСwithme, което не съвпадна с тезата на контрапротеста за добре работещия Орешарски. Затова дойде и искането за оставка на Плевнелиев, заедно с предложението да го замести вицепрезидентът Маргарита Попова. Започнаха да се събират и подписи в подкрепа на Орешарски и срещу Плевнелиев, а организацията „За нов обществен договор”, която беше едно от лицата на контрапротеста, внесе в Министерския съвет дебела папка с подкрепящи правителството. Оказа се обаче, че контрапротестиращите, които се събираха пред пилоните на НДК, се разграничиха от тази подписка и казаха, че имат друга, по-голяма, в подкрепа на Орешарски. В крайна сметка вестник „Сега” направи обширен материал, в който посочи кой кой е при контрапротестиращите – хора, свързани с Георги Първанов, Алексей Петров и бивши членове на „Атака”.
За разлика от стълкновенията с „Атака”, тези между ДАНСwithme и контрапротеста преминаха под формата на артистични прояви. А обвиненията между едните и другите кой е платен и кой не е се засилваха.
ДАНСwithme – протест срещу всички в парламента
И докато контрапротестът събираше подписки и се прочуваше с лица като Мишо Шамара, който непрекъснато "доказваше" колко е отдаден на каузата и дори обединяваше контрапротестиращите още щом се чуеше, че е възможно те да не са толкова единни в каузата, то ДАНСwithme продължи с натиска спрямо парламента и правителството. Изразът на отрицание към управляващите премина през блокиране на депутати като Мая Манолова – основното действащо лице при аферата в Костинброд. Към нея беше проявена особено голяма народна любов и привързаност. Но не само Манолова беше на мушката – депутатите като цяло бяха поставени на стрелбището на недоволството, известно като ДАНСwithme. Появи се и новинарска агенция, посветена само на това да сваля маските на управляващите – NОрешарски.
Нощта на белия автобус
Под това наименование стана известна нощта на 23-ти срещу 24-ти юли 2013 година. Тогава депутатите, които заседаваха на ниво комисии заради предстоящата актуализация на държавния бюджет за 2013 година с вземане на заем от 1 млрд. лева, попаднаха сред разгневеното множество на ДАНСwithme, което вече губеше търпение от упорития отказ на управляващите да дадат оставка. Това стана при опит на полицията да изведе група депутати, блокирани в парламента, като това се случи към 22:00 часа – точно навреме за централните вечерни емисии на големите български телевизии. Именно този факт накара мнозина да считат, че всичко е било предварително нагласено, за да може управляващите да твърдят и сочат с пръст какви вандали всъщност обсаждат София – точно според недоказаната теза, подхваната първо от Волен Сидеров.
Нощта премина през формиране на светкавична отбранителна линия пред Народното събрание след неуспешния опит да бъдат изведени народните представители. Чак в ранната сутрин депутатите бяха спасени от гнева на ДАНСwithme, като за целта на полицията се наложи да пробива път за народните представители през живи вериги.
Нощта отмина и бойното поле в сферата на медиите се оформи бързо-бързо. На предна линия от страна на управляващите, естествено застана вътрешният министър Цветлин Йовчев. Той вече беше изразил ясното си мнение, че протестът не е граждански. В подкрепа на Йовчев застана лидерът на БСП Сергей Станишев.
Оказа се обаче, че доста повече хора намериха критики към действията на полицията – при това хора, които далеч не са случайни. Първо бившият външен министър и член на БСП Ивайло Калфин се обяви за предсрочни парламентарни избори. Бившият вътрешен министър от времето на Тройната коалиция Румен Петков директно каза, че каубойското представление с автобуса е било грешка, а същото мнение изрази и главният прокурор Сотир Цацаров. Протестиращите пък казаха, че всичко е било подготвено и че първият сблъсък е предизвикан не от тях, а от полицията. И на Йовчев бързо му се наложи да премине в отбрана, макар скоро да се разбра, че точно той е наредил пускането в действие на белия автобус. Намеси се и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който вече не искаше партията му да влиза в парламента и опитваше да блокира работата му. Борисов посочи Станишев за главния виновник за сблъсъка пред парламента.
В крайна сметка съмненията, че всичко е било сценарий на управляващите придобиха плът и кръв след публикации в медиите. Конкретни обяснения обаче нямаше – тезата, че случилото се е вандалска проява на протестиращите, си остана основната, която излизаше от устата на Йовчев.
Актуализацията на бюджета и ваканцуването през август
Яростният протест не направи впечатление на правителството и то успя да приеме актуализация на държавния бюджет. Протестиращи и контрапротестиращи продължиха с проявите и по време на гласуването. Депутатите обаче не се трогнаха и излязоха във ваканция в очакване да видят дали няма протестът да позатихне – беше август все пак. Нищо подобно – ентусиасти от ДАНСwithme дори решиха, че ще посетят народните представители на морето. Контрапротестът не изостана и също реши да се поразходи из родината. Привържениците на Пламен Орешарски обаче все пак възприеха примера за почивка, даден от депутатите и понамалиха проявите в София. В провинцията нещата се развиваха все в същата насока и исканията не се променяха. А ДАНСwithme твърдо отказваше да се трансформира в политическа партия, която да обедини гнева на улицата в политическа алтернатива.
Ваканцията на депутатите обаче се оказа кратка – президентът наложи вето върху актуализацията на бюджета, което принуди депутатите да се върнат в средата на август, за да вземат ново решение. И те го направиха – отхвърлиха ветото, приемайки актуализацията.
Всичко това се случи на 16-ти август, а тогава на улицата пролича ясно разделението между ДАНСwithme и контрапротестиращите. За кураж в София дойдоха хора и от провинцията, за които „мъжкото момиче” на БСП Мая Манолова твърдо отричаше, че са докарани от червената партия и ДПС. Логично реакциите на протеста и контрапротеста по отношение на актуализацията на бюджета беше коренно различна - нищо че някои хора изглежда не знаеха за какво са събрали около парламента. „За нов обществен договор” обаче извади силен коз – контрапротестът имаше разрешение да застане до Народното събрание, а протестът – не. ДАНСwithme контрира с аргумента, че гражданският протест не е организиран по начина, по който политически и синдикални структури организират свои членове, а чрез социалната мрежа т.е. той е изначално граждански протест.
Есента на протеста
Очакванията, че август ще се окаже краят на ДАНСwithme, не бяха оправдани. Фактическото затихване дойде през есента, когато протестът се прероди в студентската окупация. Той оцеля през лятото въпреки липсата на оставка от кабинета Орешарски, въпреки постоянните данни на МВР за броя на протестиращите, които караха всеки разумен човек да се чуди дали няма нужда от очила, макар „нашата полиция” да убеждаваше в правотата си и със снимков материал. Оставаше и въпросът кой е по-упорит – властта в лицето на полицията или протестиращите срещу Орешарски.
През есента обаче политическите партии стъпиха по-здраво на улицата. Това се случи на 16-ти ноември, когато ГЕРБ от една страна и БСП плюс ДПС от друга опитаха да покажат колко са силни, след като вече и студентите се включиха в протеста срещу Орешарски и компания (бел.ред – за студентската окупация ще посветим отделен материал утре, 30 декември). ГЕРБ го стори в Пловдив, БСП и ДПС – в София. При това БСП и ДПС си позволиха да демонстрират мускули на „Орлов мост” – мястото, което се превърна в запазена марка на антиправителствените протести през цялата година. И демонстрацията се случи в деня на дербито от осминафиналите на Купата на България между „Левски” и ЦСКА, което, за щастие, не доведе до безредици.
16-ти ноември премина и под знака на преброяването – типично мерене на ..... Лидерът на ДПС Лютви Местан толкова се въодушеви от целувката за прошка за Възродителния процес с председателя на БСП Сергей Станишев, че видя най-големият митинг в новата история на България в лицето на симпатизантите на БСП и ДПС. А повечето от тях се оказаха докарани на екскурзия в София, като Местан дори съобщи цената. И удобно забрави колко дълго е разстоянието между „Орлов мост” и „Плиска” – така, както беше измерено на 24-тия ден на ДАНСwithme. Протестът, обаче, не забрави - и продължава да излиза всяка вечер в София, като декларира, че няма да спре, докато правителството на Пламен Орешарски не остане просто спомен.
