В последните три месеца България е отнела 12 "златни паспорта", за други пет процедурата е в ход.
Това съобщи служебният министър на правосъдието Крум Зарков в интервю за БТА, след като участва в закрито заседание на подкомисията на Европейския парламент за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в Брюксел.
Той отбеляза, че въпросът със т.нар. "златните паспорти" (бел.ред. за предоставяне на гражданство срещу инвестиции) е бил повдигнат на днешното заседание на подкомисията. Зарков уточни, че общо България досега е издала малко над 120 такива паспорта. Проверката на ДАНС за всеки един продължава.
Новината идва на фона на изявлението на ДПС, които преди седмица поискаха резултатите от проверката на "златните паспорти" и напомниха, че през март е прието ограничението за възможноста да се придобива българско гражданство чрез инвестиции: Парламентът окончателно премахна "златните паспорти"
"Министерството на правосъдието демонстрира, че когато дойдат достатъчно ясни данни, не се колебаем въобще да изпратим предложение до президента да им бъде отнето гражданството", заяви още министърът на правосъдието. Той добави, че след като бяха приети законови промени в предишното Народно събрание, сега като министър на правосъдието подписва искания за отнемане на гражданство, защото е било установено, че инвестициите, които са били направени, за да се получи, се оказват несъществуващи.
"Евродепутатите ме питаха за много неща, основно за главния прокурор и въпроса с неговата позиция по конституционния ни ред. Информирах ги за изготвения законопроект на Надежда Йорданова, с който те бяха запознати и който ние подобрихме, благодарение на становището на Венецианската комисия. Усилията на българското правителство за внасяне на много важни и очаквани реформи в областта на правосъдието се оценяват. Групата за наблюдение на демокрацията в ЕП е наясно с трудностите, но мисля, че оценяват политическата воля и ритъма, с който работим. И те, и аз, знаем, че крайното решение лежи на раменете на българския парламент, така че това остава отворена тема", обобщи Зарков.
По думите му те са се съобразили с всички препоръки с изключение на тези, които засягат Конституцията, по очевидни причини.
"Дори по конституционни въпроси, като за състава на ВСС, сме предприели мерки - като това да изискваме по-малки мнозинства за евентуално предсрочно отстраняване или назначаване на главния прокурор. Направили сме всичко така, както ни е било зададено", допълни министърът.
По неговите думи са били поставени въпроси за Висшия съдебен съвет и неговото конституиране. Той поясни, че това са общо взето всички въпроси, които са залегнали и в Плана за възстановяване, и в годишния доклад на Европейската комисия, и които някои обвързват с Шенген.
