На 24 декември почитаме един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер. Той се чества семейно от всички християни. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син - Исус Христос. На Бъдни вечер е началото на празненството, възславящо Христовото рождение. На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва, за да приемат Светото Причастие и така да посрещнат Христовото Рождество.
Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно, като всеки негов член изпълнява различни ритуали. Според старата традиция преди да се нареди трапезата за Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом". После поставя тънкия край на дръвчето в огъня. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. В съвременния дом елхата изпълнява символиката бъдника.
Още: Бъдни вечер - какво НЕ се слага на трапезата
Докато мъжете изпълняват обреди за защита на дома, жените, като свързани с плодородието, приготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което започва още от рано сутринта. Тогава най-младите момичета носят "мълчана" вода, тоест не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре слага сребърна пара и дрянови пъпки за късмет и здраве, а отгоре я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са трябва да донесат благополучие. От подготовката на хлябовете се изключват само момите за женене, за да не отнесат със себе си плодородието, ако напуснат дома.
Празничната трапеза
По традиция на Бъдни вечер на трапезата се слагат нечетен брой постни ястия: 7 - колкото са дните на седмицата; 9 - колкото месеца трае бременността на жените или 11 ястия. Традиционно на трапезата присъстват варен боб, варено жито, пълнени чушки с ориз, постни сарми, ошав, баница с тиква, паничка с мед, лук и чесън. Задължителна е питката с паричка. Ястията са съобразени с християнската традиции заради постите.
В миналото празничната трапеза се е нареждала върху слама на земята в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса. В наши дни се е запазила традицията в някои краища под покривката да се слага малко слама.
Снимка: iStock
Вечерта, когато цялото семейство седне на масата, най-възрастният прикадява първо трапезата и след това останалите стаи в дома с тамян. След това главата на семейството разчупва празничната погача и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Старият обичай повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
Още: Ако искате 9 постни ястия за Бъдни вечер - ето пълния списък
На Бъдни вечер завършват и 40-дневните Коледни или Рождественски пости.
Според народните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. Например, ако бъдника гори добре и пръска искри, това означава богата реколта. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от семейството сччупва по един орех и зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест.
