За годините от 2000 до 2016 г. бюджетът на съдебната власт е нараснал 5,5 пъти при увеличение на държавния бюджет за същия период от около 3 пъти. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ),
Същевременно България се нарежда на второ място по брой на магистратите спрямо населението сред страните членки на ЕС, показват още данните на ИПИ за бюджета и управлението на ресурсите на съдебната система. Анализът на икономистите откроява сериозни проблеми както при управлението на ресурсите на съдебната власт, така и в процеса по изготвяне на бюджета, неговото управление и отчитане.
Разходите за персонал представляват 90% от бюджета на съдебната власт. Това, което се вижда ясно от данните, е, че България е на четвърто място в ЕС по брой на съдиите на глава от населението, както и на първо място по брой на прокурорите спрямо населението. Освен това е налице тенденция за увеличаване на броя на съдиите при намаляващо население. За период от осем години, от 2007 до 2014 г., числеността на съдиите в България се е увеличила с 19%, а населението е намаляло с 5%.
От друга страна натовареността в съдилищата остава изключително неравномерна. Има високонатоварени районни съдилища в областните градове, които са едва 3% от всички районни съдилища. От друга, около 76% от районните съдилища са класифицирани като съдилища с ниска натовареност. Нисконатоварени са и апелативните съдилища, както и 23 окръжни съдилища. Сред окръжните съдилища единствено Софийски градски съд е с висока натовареност. Подобна е и ситуацията в административните съдилища, където 11 са с натовареност под 10 дела на съдия на месец, което е почти два пъти по-ниско ниво от средното за страната.
Така едни магистрати и служители работят от 3 до 5 пъти повече от други. Това показва неравномерно разпределение на човешкия ресурс, както и неефективно и нецелесъобразно управление на финансовите ресурси на системата.
Дългоочакваният Индекс на натовареността на съдиите, който трябва да се прилага от април 2016 г., следва да послужи за сериозно реформиране и оптимизиране на съдебната карта. Една разумна реформа би включвала прехвърляне на щатни бройки от ниско към високо натоварени съдилища, както и сливане или закриване на съдилища с ниска натовареност. По този начин ще се съкратят и разходите за администрация на ниско натоварените съдилища.
България също така е на първо място по брой прокурори на глава от населението в Европейския съюз. Високата численост на прокуратурата е необоснована, след като данните на Съвета на Европа сочат, че българската прокуратура не е сред високо натоварените в Европа, коментират от ИПИ. Така например, във Финландия при регистрирани 425 хил. престъпления за 2012 г., прокурорите са 402, а в България, при регистрирани 120 хил. престъпления за 2012 г., има 1977 прокурора (включващи 512 следователи, които са част от прокуратурата). Остава загадка какво налага при близо 4 пъти по-нисък брой на регистрираните престъпления България да поддържа прокуратура с 3,5 пъти повече прокурори от Финландия.
Администрацията на българската прокуратура също е най-многобройната в Европейския съюз. Част от администрацията на прокуратурата трябва да бъде съкратена, като паралелно с това се въведе мораториум върху назначенията в прокуратурата и съкращаване на незаетите щатни бройки. Районните прокуратури с до 5 прокурора не е необходимо да поддържат пълната щатна численост на администрацията, като част от общата администрация може да бъде единна за няколко прокуратури.
Възможности за оптимизация има и при заплащането в системата. За разлика от държавната администрация, в съдебната система продължава да се начислява процент прослужено време за всяка следваща година стаж.
Самият бюджетен процес също страда от редица слабости, се казва в анализа. На първо място, бюджетът на съдебната власт продължава да се изготвя на исторически принцип, а не чрез програмно бюджетиране съобразно ясни цели и план, които трябва да бъдат обезпечени финансово. Тоест, каквото е похарчено предходната година, се повтаря, като винаги се калкулира и леко увеличение. Тази порочна практика трябва да бъде преустановена, като се премине към реално програмно бюджетиране в съдебната система, смятат от ИПИ.
Към момента обаче Висшият съдебен съвет не разполага със задълбочен анализ, който да покаже какво време отнема всяка дейност в органите на съдебната власт, каква щатна численост е нужна, за да се обезпечи извършването на тези дейности, колко ефективно се извършват дейностите и т.н. Липсва и актуален всеобхватен анализ на техническата база на органите на съдебната власт.
Не е правен и изчерпателен анализ на състоянието на съдебните сгради и необходимите средства в бъдеще за тяхната поддръжка и ремонт. Липсата на такъв анализ показва, че нито министерството на правосъдието, нито ВСС могат да заложат адекватни бюджетни цели за бъдещото обезпечаване на сградния фонд.
Прозрачност 3 изготвянето на бюджета на съдебната власт към момента изцяло липсва, казват от Института за пазарна икономика. На нито един етап от процеса по изготвянето си проектобюджетът не е достъпен за обществото, а се публикува едва с проекта на закона за държавния бюджет.
Липсата на прозрачност се отнася както до бюджетния процес, така и до изпълнението на самия бюджет. В момента данните за бюджета на съдебната власт, които са достъпни за обществото, са само приходите и разходите на системата по основни пера. Всеки заинтересован може да разбере какъв е бюджетът за заплати на цялата съдебна власт, но не и какъв е бюджетът за заплати на конкретните съдилища и прокуратури, което значително затруднява анализа и адекватното включване на гражданското общество при обсъждането на бюджета.
Отчитането на изпълнението на бюджета на съдебната власт също показва порочни практики. Може би най-вредната такава практика е отчитането на бюджета спрямо т.нар. уточнен годишен план. Уточненият план представлява корекция на бюджета на съдебната власт за предходната година, която се прави едва в началото на всяка година, т.е. уточненият план за 2015 г. се приема в началото на 2016 г. По този начин се създава измамно впечатление в обществото за едно много добро изпълнение на бюджета, а всъщност направените разходи често превишават чувствително първоначално гласувания бюджет.
