Един милион лева ще отпусне държавата за редовните планирани разкопки и предварителна реставрация на градежите през археологическо лято 2017. Парите са двойно повече от заделяните през последните години по 500 000 лв. и са одобрени още от предходното правителство на Бойко Борисов.
Но екипите още не са излезли с тази сума на обектите, защото предстои сключване на договори между Министерството на културата и съответните музеи, университети и други институции съобразно одобрените за финансиране проекти. Това заяви директорът на Националния археологически институт с музей към БАН доц. Людмил Вагалински. Той се надява финансирането да стане факт до края на юни, за да могат колегите му да оползотворят максимално най-хубавото време от сезона. В същото време справка сочи, че приходите от културен туризъм в страната за миналата година са 1,060 млн. лева.
„За археология се говори много, но като че ли не се прави достатъчно. След 2009 година за планирани разкопки се отделяха обикновено по около половин милион лева. Тази година се отпускат малко повече - над 1 милион. Тази сума обаче също не е достатъчна, защото парите се разпределят между 80-90 обекта, което прави средно по 15 000 на обект“, обясни зам.-председателят на БАН проф. Васил Николов пред "Монитор". Той уточни, че сред най-добре финансираните забележителности е Провадия, който е най-атрактивният праисторически обект през последните години. Отпусканите средства зависят от научната стойност на проучването и се разпределят от комисия, която предлага на ресорния министър как обектите да бъдат финансирани.
„Не можеш да направиш много с толкова малко средства. Или трябва да се намалят обектите, или държавата трябва да отпуска повече пари“, каза още проф. Николов.
От 1991 година в университетите ни има специалност „Археология“ и според експертите разкопките са шанс за завършилите да се реализират. В същото време археолозите на щат у нас са по-малко от 200.
„Що се отнася до спасителни разкопки по магистралите, се отделят средства, но това е временно. Ако искаме да направим нещо, са необходими пари и за реставрация и консервация. Защото ние ще осъществим проучването, ще документираме всичко, но оттам насетне как ще покажем откритията си на хората. Има обекти, които имат нужда от консервация и реставрация, за да го визуализираме“, каза още зам.-председателят на БАН.
Според шефа на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров отделената сума за разкопки това лято е многократно по-малка от поисканите от археолозите 5-6 млн. лв. Тя ще стигне само за някои най-важни от научна гледна точка обекти и вместо с по 30-40 000 лв., хората ще копаят с по около 17 000 лв., отбелязва той.
Към 60 проекта чакат окончателно одобрение за финансиране в МК. Стандартната сума, с която се подпомагат обектите от т.нар. първа група, е 17 800 лв. В нея влизат преди всичко националните археологически резервати, които отдавна се проучват и са вече доста разпознаваеми в публичното пространство, уточнява и доц. Вагалински.
Във втора група също има значими обекти, които макар да нямат национален статут, са съизмерими с първите, напоследък набират популярност и дават добър туристически „продукт“. Масовата сума, която понастоящем държавата предоставя за разработването им, е към 11 500 лв. В трета група са обекти, в които се правят интердисциплинарни проучвания с недеструктивни методи, напр. геофизични и при тях засега не става дума за принос в културно-историческия туризъм.
