Близо 40% от българите не могат да си позволят достатъчно топлина в домовете, а близо 50% не могат да си осигурят хлад през лятото. Това сочат данни на Европейския комитет на регионите, цитирани от Нова телевизия.
В европейски мащаб, 11% от жителите на Европейския съюз, т.е. около 54 милиона души, се водят енергийно бедни.
За баба Снежана от село Покровник и баба Мария от Русе е трудно през зимата да отопляват целите жилища, в които живеят.
„Да е стоплено, но това иска пари, а няма откъде – пенсията е нищожна. Отоплявам само една стая, другите няма защо. Купувам си дърва”, казва Снежана.
„Топло е, защото, помещението, което отоплявам се топли бързо и лесно”, коментира Мария.
По-хубаво от топлината на дървата – нямало. Сгрявали хем стаичката, хем душата. Миналата година баба Мария купиха 4 тона дърва, а тази година - 3 тона. „Скъпо е, но в сравнение с другите видове отопление е най-евтино”, казва Снежана.
По данни на неправителствената организация „ЕнЕфект” близо половината българи трудно отопляват домовете си.
„Ние се опитваме да изчислим до каква степен разходите за енергиен комфорт в домовете си са съизмерими с доходите на домакинствата. Близо половината от нашите сънародници не могат да отопляват домовете си до комфортни равнища”, посочва Драгомир Цанев от „ЕнЕфект”.
Месечната целева помощ за отопление за този сезон е 93,18 лева на месец. До края на септември подалите документи за повече топло вкъщи са 258 212, одобрените са 196 980, а тези, на които е отказана помощ са 30 279. Най-много от нуждаещите се са поискали да им се помогне за твърдо гориво, а най-малко - за топлоенергия и природен газ.
„Не е тайна, че най-големият замърсител през зимния сезон са жилищата, които са обитавани предимно от хора с ниски доходи, които горят дърва и всякакви неща. Това има много сериозен ефект върху чистотата на въздуха и върху здравето на всички нас. Получава се така, че от една страна ние подпомагаме горенето на замърсяващи източници на отопление и на замърсяващи горива, а от друга, подпомагаме с националните политики борбата с мръсния въздух в градовете”, казва още Цанев.
Според „ЕнЕфект” най-добрата мярка срещу енергийната бедност е санирането.
„Ако намалим нуждата от потребление и разходите за отопление ще паднат със сравнима стойност. Емисиите и от парникови газове също ще бъдат намалени значително”, посочи Цанев.
По данни на регионалното ни министерство санираните многофамилни жилища са 1764 за 1 769 838 510, 41 лв. Най-много са се възползвали в Бургас, Пловдив и Благоевград, а най- малко - в Монтана, Видин и Разград. По същата програма предстои да бъдат санирани последните 258 блока в страната.
