Преди година Владимир Путин се върна в Кремъл. За това време той ясно даде да се разбере кой задава тона в руската политика. На 7 май 2012 година в помпозния Кремълски дворец се състоя официалното му встъпване във власт. През изминалите 12 месеца Путин ръководеше страната по-решително, отколкото когато и да било преди. Но избраният от него курс предизвиква тревога както зад граница, така и у руските граждани.
Путин съобщи какъв е девизът на сегашния му президентски мандат по време на своето ежегодно обръщение към Федералното събрание през миналия декември. Той заяви, че вижда в „патриотизма консолидиращата основа на нашата политика”. Оттогава казашки дружини патрулират по московските улица, а гейовете с флагове в цветовете на дъгата се опасяват, че ще бъдат привлечени под отговорност за „пропаганда на хомосексуализма”. Прокурорите се превърнаха в постоянни гости в офисите на неправителствените организации, които изпаднаха в немилост, тъй като получават средства отвън.
Скептичното отношение на бившия офицер от КГБ към нетърговските организации има своите корени в далечното минало. Още през 1999 година Путин предупреждаваше, че чуждестранни спецслужби „много активно” използват за своите цели еколози и обществени обединения. И все пак, през изминалите 12 години той се държеше като прагматик, а не като строг националист.
Ако оставим настрана ареста на милиардера Михаил Ходорковски и критиките по адрес на САЩ и НАТО, то в своето общуване с обикновените хора Путин рядко се представяше като поддръжник на строгата линия. По-скоро той беше посредник, привърженик на компромисите. На поддръжниците на икономическите реформи той им изглеждаше твърде нерешителен. В същото време за левите Путин беше омразен неолиберал, тъй като през 2005 година искаше да промени системата за социални помощи.
А патриотите, които днес възторжено наричат президента борец за Отечеството, преди няколко години се отдръпваха от него. Тъй като стопанинът на Кремъл беше достатъчно прагматичен, за да сключи тактически съюзи със Запада.
Путин се обграждаше както с бивши сътрудници на КГБ, така и с либерали. Това доведе до търкания, но направи Кремъл по-гъвкав. Президентът успя да национализира големи концерни, за което настояваха неговите приятели от спецслужбите. В същото време министерството на икономическото развитие и министерството на финансите оставаха в ръцете на либерали, като Герман Греф или Алексей Кудрин, който начело на министерството на финансите успя уверено да преведе Русия през финансовата криза.
През 2008 година мнозина очакваха, че приемник на президента ще стане Сергей Иванов, но Путин представи младия либерал Дмитрий Медведев. Но този тандем отдавна се разпадна. Бившият държавен глава Медведев засега се задържа в премиерското кресло. Но не минава и седмица без прогнози, че той скоро ще бъде изгонен. Балансът на властта в Кремъл между либералите и бившите сътрудници на службите отдавна е нарушен. В столицата Москва първата година от третия мандат от управлението на Владимир Путин завършва така, както започна – с извеждането на голям брой служители на ОМОН на улиците близо до Кремъл, където опозицията проведе протестна акция.
Шпигел
