Точно в 01:03 часа настъпи зимното слънцестоене, с което започна астрономическата зима.
При настъпването на астрономическата зима е и най-краткият ден на годината, и най-дългата нощ.
Слънцестоенето е астрономическо понятие, обозначаващо определено положение на Слънцето по неговия видим път върху небесната сфера. Най-често понятието се отнася само за две от положенията на Слънцето - т.нар. "зимно" и "лятно" слънцестоене. Като резултат от наклона на земната ос продължителността на деня и нощта зависят от положението на Земята спрямо Слънцето. На 22 юни Слънцето се движи над Тропика на Рака. В северното полукълбо денят е най-дълъг, нощта е най-къса и се говори за лятно слънцестоене. В южното полукълбо денят е най-къс, нощта е най-дълга и е налице зимно слънцестоене. На 22 декември Слънцето е над Тропика на Козирога, в северното полукълбо се наблюдава зимно слънцестоене, а в южното - лятно. Когато еклиптиката (видимият път на слънцето) пресича небесния екватор, денят и нощта са еднакво дълги. Тогава имаме равноденствие.
Слънцестоенето оказва пряко влияние върху дневното слънчево греене, а оттам върху климата. Така на различните слънцестоения съответстват различни моменти от годината, което ги прави важни за календара.
Много от културите по света и почти всички езически религии почитат слънцестоенията и равноденствията като моменти с особено значение. Тогава се устройват някои от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.
