Законът за обществените поръчки трябва да бъде променен, тъй като често генерира злоупотреби и корупция. Това заявиха на пресконференция от Камарата на архитектите в България (КАБ).
Поръчките или са изпълнени лошо, или са измислени лошо, или са с преразход на средства и материали. За тях се отделят огромни средства, но могат да се изпълняват по-качествено, прозрачно и с по-добри резултати, без да са нужни допълнителни разходи, твъдят от Камарата на архитектите в България.
Най-същественият проблем при обществените поръчки в строителството е инженерингът - изготвянето проекта и извършване на строителството. Строителят иззема функциите на общините или държавата, като диктува условията и поставя изисквания на проектанта за конкетния проект. Той обаче се стреми да спечели максимално много и често занижава качеството. Проектантът е изцяло зависим от строителя и няма никакъв начин идеите му да стигнат до възложителя на проекта.
Проектантите получават едва по няколко дни за дейности по инженеринга, за които са нужни седмици. Подобни фрапиращи случаи има в Пловдив, Гоце Делчев, Велико Търново, Сливница, Котел, Златоград, Панчарево и др. Залагат се нереални срокове, които създават впечатление, че или проектантът е предварително избран, или се залагат скрити срокове за проектирането, или умишлено се занижават цените на проектирането. „И сроковете, и цените, с които се печелят обществените поръчки, са абсурдни“, категорична бе арх. Петкана Бакалова от КАБ.
Заради неизпълнимите условия от 4500 архитекта и архитектурни фирми, едва по-малко от 50 големи фирми участват в подобни поръчки.
Обществените поръчки са много важни, тъй като диктуват пазара на проектиране и строителство. Те са свързани с обществено значими обекти и водещи за цените, както при публични, така и при частни инвеститиции.
При проектирането властва тежка бюрокрация, като местни и държавна администрация могат да се месят и внасят промени във всеки проект. Огромният чиновнически апарат създава корупция, категорични са архитектите.
Проектантите са принудени да се откажат от авторските права върху собствените си проекти и да ги прехвърлят на възложителя (общините или държавата). Те са държани встрани от реалното изпълнение на проектите и контрола върху тях.
У нас важна роля има и строителният надзор, който не съществува никъде другаде в ЕС, но практически елиминира проектанта от реализацията на собствения му проект.
Проектантите на практика са с вързани ръце за ключови неща по проектите им, пречи им се да си вършат работата, но когато има някакъв проблем, всички ги обвиняват, че не са направили необходимото. „Искаме промяна, за да можем да си свършим работата добре и хората да имат добра градска среда“, заяви председателят на КАБ арх. Борислав Игнатов.
В България проектантите получават 6 пъти по-малко пари от стойността на проекта, отколкото в други държави по света. „Българският проектант, архитект или инженер може да създаде само идея в рамките на обществената поръчка, не му се дава възможност за нищо друго“, каза арх. Петър Киряков.
Над 50% от проектирането по обществени поръчки се извършва от непрофесионалисти, като дори зеленчукопроизводители могат да регистритат проектантски фирми и да извършват проектиране. Това се позволява по закон, допълват архитектите.
Техническите предложения, с които се кандидатства по обществените поръчки, масово са оценявани от некомпетентни в строителната област чиновници. „По какви критерии и с какви познания чиновниците оценяват технически предложения? Как юристи да отговарят на въпроси за обществени поръчки?“, питат риторично строителните експерти.
Законът за устройството на територията е променян над 100 пъти и всяка промяна е в ущърб на интересите на обществото, смятат архитектите.
Системата на обществените поръчки не е дело на конкретно управление или партия, тя се е формирала през годините заради действията на всички партии и е много различна от европейската, твърдят експертите.
В момента системата е такава, че не може да се разбере чия е грешката, когато има проблем. Образувала се е порочна верига от проблеми и "споделената отговорност" между различните страни по проекта всъщност се превръща в споделена безотговорност.
На въпрос на Actualno.com как може да се промени тази система, от Камарата на архитектите отговориха:
"Начинът да се премахне този сериозен проблем е да се приравни законодателството към европейските практики - ролите и отговорностите да се разпределят - нещо, за което КАБ настоява от поне 2 години. Ролите трябва да са 3 - архитект, строител и възложител. Всеки от тях има както морална, така и директна материална отговорност чрез големи нива на застраховките. Всеки от тях трябва да плаща за допуснатите грешки", призовават от КАБ.
