Два проекта с външно финансиране - единият, фокусиран върху насилието над жени, другият - върху жертвите на домашното насилие - децата, разгръщат в различни райони на страната Фондация "Асоциация Анимус" и партньорски организации. И двата проекта са насочени към широката общественост, а поводът, както обясни директорът на фондацията Мария Чомарова е недоразяснената в България Истанбулска конвенция. Тя увери: „Няма да отчуждаваме деца“ и обясни разразилата се истерия по темата с неразбиране, заради липсата на диалог.
"Всички сме свидетели какво се случи в българското общество по повод Истанбулската конвенция, която всъщност беше един механизъм, изцяло насочен срещу домашното насилие и в защита на жените, но беше изцяло подменена като ценност и като идеи. Това ни даде възможност да разберем, че не сме си свършили работата – да говорим с хората и да обясним на прост човешки език какво е домашното насилие“, поясни Чомарова. „Не случайно в патриархалната част на Европа - на Балканите, ние приехме заигравката и подмяната на Истанбулската конвенция с истинската й същност – защитата на жените от насилието, но в Сърбия това не се случи – там всички я подкрепиха, защото преживяното във войните ги прави много чувствителни на тази тема, в Македония също“, добави Чомарова. Тя е убедена: „Домашното насилие не е личен проблем, не е и семеен проблем, то е обществен проблем. Това е глобален обществен проблем заедно с опазването на природната среда. Това са двата приоритета“.
От днес започва 16-дневна кампания срещу насилието на жени, обяви тя и уточни, че тази година фокусът ще е върху сексуалното насилие над жени и сексуалното насилие при войни и конфликти.
Проект „Активни срещу насилието над жени“
С финансова подкрепа от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на финансовия механизъм на ЕИП в партньорство с фондация „общество и сигурност“, фондация „Асоциация Анимус“ ще просвещава и активизира гражданското общество срещу насилието над жени. Предвиждат се „изследвания на нагласите на полицейските служители в 4 области – София-град, Силистра, Смолян и Сливен; мониторинг и анализ на работата на ключови институции като съд, прокуратура, социални служби; застъпническа кампания, която да създаде умения на полицейските служители за разпознаване и интервенция при случаи на домашно насилие“, съобщиха от „Анимус“. Активното въвличане на полицаи в проекта като ключово звено за реакция по сигнали за домашно насилие цели да повиши техните ефективни действия и доверието на жертвите в полицията, съобщиха още от фондацията.
Пъзелът
Нямаме цифри, призна Чомарова и отбеляза, че се казва, че всяка четвърта или трета жена е жертва на насилие, защото това са световните статистики – горе долу 33%, за Европа, респ. България, но не са мерени истински. „Сега с нашите партньори ще можем да измерим колко са сигналите на спешния номер 112 и в полицията“, съобщи тя и отбеляза, че проектът не е национално представителен, но резултатите за избраните райони ще бъдат представителни.
По данни на фондация “Анимус“ броят на настанените и консултираните клиенти в кризисния център „Света Петка“ към звено „Майка и бебе“ в комплекса за социални услуги за деца и семейства за периода от 1 януари 2018 до 15 ноември 2019 г., е 168 като са били настанени 84 жени с 84 деца; клиентите, ползвали консултативните услуги на „Анимус“ са 324, от които 61 деца; сигнализиралите на горещия телефон за пострадали от насилие са 2763.
Обратната връзка
МВР не разполага с данни за приетите повиквания на номер 112 от 2014 и 2015 г., тъй като вече са заличени, а за 2016 г. обажданията са 4 400 000 като има лека тенденция на спад. Общият брой нерегламентирани обаждания са 50%, обърна внимание Радостина Якимова, координатор на проекта. Според нея има тенденция на увеличаване на подадените сигнали за домашно насилие на телефон 112, но е въпрос на анализ дали домашното насилие се увеличава или хората са по-склонни да подават сигнали. За районите на проекта тя посочи, че за Силистра се запазва броя на сигналите, за област Сливен има лек ръст, за Смолян – лек спад, а за София няма промяна.
Подадените на номер 112 сигнали се разпределят на службите за спешна реакция, отбеляза Якимова и изтъкна, че за 2019 г. 5000 от сигналите не са подадени към СДВР или съответните служби на МВР. Същевременно се забелязва ръст на подадените сигнали към центровете за спешна медицинска помощ, посочи още тя и коментира, че вероятно жертвите са пострадали по-тежко. „Имаме увеличение на подадените сигнали за насилие и повишение на сигналите към спешна медицинска помощ“, обобщи тя.
Дирекция „Национална служба 112“ не разполагат с информация за броя изпратени патрули по адреси по темата „домашно насилие“, тъй като служителите на регионалните центрове нямат правомощия да регистрират и контролират действията на служителите в службите за спешно реагиране, алармира Якимова. „Оказва се, че няма никаква обратна връзка - от телефон 112 е подаден сигнала към СДВР и нямат яснота дали на този сигнал е отишъл патрул и какво се е случило – няма проследяване“, отбеляза тя и съобщи, че това ще е едно от направленията на проекта в следващите три години. „Информацията, която събират операторите на телефон 112 е дали насилието е в момента на подаване на сигнала, кое е лицето – жертва, свидетел, съсед; придобива се информация за самите пострадали – брой, има ли рани, къде е случаят и има ли достъп до адреса, но не се събира информация за това какво се случва с жертвите при системно насилие. Предава се в оперативна част на МВР и нататък се поема от районен инспектор“.
Служителите в телефон 112 нямат задължение да проследяват повтаряемостта на случаите, алармира още тя и отбеляза, че това е задължение на районния полицейски по местоживеене. "Затова следващите ни стъпки по проекта ще бъдат да разберем как районният инспектор проверява случаите на домашно насилие, когато е системно и как е регулиран този процес“, съобщи още координаторът на проекта. Тя разказа още, че по въпроса за общия брой посетени сигнали за домашно насилие от екипи на патрулно-постова дейност получили отговори с условности – че такава информация следвало да се даде от телефон 112, тъй като в Главна дирекция „Национална полиция“ липсва информационна система за получени и отработени сигнали от екипите на патрулно постова дейност. „В отговора, който получихме изрично беше упоменато, че данните може да се различават от реалните, защото според тях и системите, с които работят, това е задължение на 112, а от 112 казаха, че нямат тази информация“, добави Якимова. „Ще се опитаме чрез проекта да подредим една система, която разполага с много данни, но те са парцелирани и не е ясно къде са кой ги съхранява и какво се прави с тях“, каза още координаторът на проекта и изрази надежда резултатите да дадат пълната картина за това какво се случва със жертвите на домашно насилие, какви са мерките, които се предприемат и каква е превенцията, която извършват служителите в МВР.
"За да може изпълнителната власт да действа трябва да има статистика, а тя е доста хаотична и разпиляна", добави експертът по проекта Катя Кръстанова и подчерта, че сега никой не знае какъв е реалният брой на жертвите на домашно насилие.
За да не бъдат лъжливи числата, е необходим дълъг процес, призна Радослава Якимова. „Надяваме се заедно с МВР да започнем да набираме информация за домашното насилие и в бъдеще да имаме ясна представа“, добави тя. За проекта са избрани градове в различни краища на България, за да дадат картина на общите тенденции в държавата, поясни Катя Кръстанова. „Статистиката на МВР касае цялата страна, а нашия мониторинг ще бъде в 4 области, така че част от работата ни ще бъде с национална статистика – тази от полицията“, изтъкна още тя.
Българският Закон за защита от домашно насилие е категоричен – той определя сексуалното насилие в рамките на брака или съжителството като форма на домашно насилие и не го дискутира, въпросът е, че хората от институциите, професионалистите, които го срещат в работата си са доста по-толерантни към сексуалното насилие в рамките на домашното насилие, отколкото например изнасилването. Нагласите са, че това са семейни отношения, че намесата е нередна, коментира Катя Кръстанова.
„Причините за домашното насилие се коренят в социалните роли – това, което на български беше неудачно преведено и стана нещо като развален телефон – джендър“, категорична е Мария Чомарова. Тя разказа, че избрали знакът на вещицата за емблема на "Анимус" като символ на вещата жена, знаеща и можеща, която в средновековието е била нападана и изгаряна, но е силната жена, която ще оцелее. „След 25 години, сега пак ни нападнаха, защото решиха, че наистина сме вещици и като бяба Яга крадем деца“, направи паралел Чомарова и подчерта, че мисията им е равнопоставеност между половете и здравословно общуване, което означава психично здраве, т.е. ненасилие, разбирателство, комуникация и изтъкна, че в асоциацията са психолози, социални работници, юристи, лекари и сега с проекта ще са рамо до рамо с полицаите, които също са от помагащите професии.
Проект насочен към деца
С финансовата подкрепа на ЕС асоциация „Анимус“ и Институт по социални дейности и практики (ИСДП) ще оптимизират реакцията на органите за закрила на детето в България при домашно насилие със засегнати деца по проект „БОДРОЗИ“, който също беше представен в БТА. "Институционалният отговор при домашно насилие е все още хаотичен, закъсняващ и често се изпуска гледната точка на детето, въпреки, че в България законодателят категорично е казал, че всяко дете, свидетел на насилие се счита за жертва на насилие", посочи Катя Кръстанова, координатор на проекта. Целта на проекта, който е стартирал през октомври и ще продължи две години на национално ниво, е да се подобри отговора на компетентните органи в случаите, когато деца са въвлечени като жертви или свидетели на домашно насилие, съобщи изпълнителният директор на ИСДП Даринка Янкова.
Тя конкретизира, че се цели подобряване на сътрудничеството и координацията на институциите които работят с деца, подобряване капацитета на специалистите, развитие и утвърждаване на трите пилотни практики – детски центрове за застъпничество и закрила и уточни, че Институтът управлява кризисен център във Видин и два центъра за застъпничество и подкрепа на деца и родители в Шумен и Монтана. Вече проектът е подкрепен от МВР, правосъдното министерство, Агенцията за социално подпомагане, чийто териториални структури са основни органи, УНИЦЕФ България, зоните "Закрила", посочи Янкова. Предвижда се в рамките на проекта и програма за превенция на насилието в училище и преодоляване на агресията.
„Домашното насилие е насилие в семейството, в двойката. Много по-често мъжът упражнява насилие, но жената участва, най-малко с понасянето или жертвайки се, а децата са в най-тежкото положение - да избират страна между майка си и баща си и са в конфликт на лоялност“, коментира Мария Чомарова. Тя е категорична: „Нито асоциация „Анимус“, нито органите по закрила искат и са искали да отнемат деца от семействата. В никакъв случай те не ги отнемат от никого“. По думите й това, което се случва, е „когато се прецени, че има сериозен конфликт, война в семейството, когато децата реагират с нощни напикавания, опити за самоубийство, тежко алкохолно натравяне, наркотици … - да се вземе ограничителна заповед“.
Директорът на „Анимус“ отбеляза, че често с процедура по раздяла и развод, започва и битка за родителски права. „Родителите много трудно могат да преценят собствените си нарцистични рани и желания за мъст от потребностите на детето и въвличат децата си в собствените си битки“, коментира тя и поясни, че „този проект иска да постави на масата гледната точка на децата“. Тя поясни защо - „децата не искат да видят бащите си в затвора, те не искат да участват в съдени процедури, да се връщат към болезненото събитие, те искат това да спре и да имат нормален живот“ и заяви, че се опитват заедно с всички институции да осигурят това на децата и извършителят на насилието да получи наказание, но и да се спази желанието на детето, ако не иска да дава показания, да не дава и да не се влачи по съдебни зали. „С тази цел е създадена „синя стая“ – кабинет с играчки, оборудван с камери, където специалисти водят разговор с детето, а други професионалисти – следователи, адвокати, прокурори наблюдават от друга стая и не разпъват детето на кръст“, разказа Чомарова и лансира идеята този запис да се признае.
Отчуждаването на деца
„Отчуждаването на дете, разбира се, че е насилие. Големият въпрос е да се прецени това не е ли защита от тежко физическо, или сексуално насилие над дете“, заяви Чомарова и съобщи, че в според нея в случаи на връзване, малтретиране, глад, неглежиране, сексуално насилие е по-добре да бъде прекратена връзката с този родител. Голямото предизвикателство е как да се прецени кое е лъжа и кое истина, не отрича тя и съобщи, че с проекта „Анимус“ и ИСДП ще опитат да създадат добра практика – как спорещите страни да се чуват взаимно и в крайна сметка децата да бъдат защитени.
„Ние не сме съд, не сме арбитър, нито ние, нито социалните работници можем да отнемем дете. Това прави единствено българският съд със всички инстанции на обжалване“, заяви директорът на „Анимус“ и увери: „Искаме да защитим децата от жестоката битка на родителите“. Тя подчерта, че децата винаги са жертви и че докато родителите се бият и си отмъщават един на друг, отражението върху децата остава.
„Нашият призив към всички съдии, прокурори, следователи, лекари, училищни психолози е: вслушайте се в децата, чуйте децата, информирайте ги, респект към тяхната гледна точка, преди да вземете решение“, увери Чомарова и съобщи, че ще бъде изработен учебник със стъпки как да се случва това.
Съпротивата
„Дали ще има реакция – тези процеси вървят по свои сценарии и идват по скоро от външни сценаристи и не се случва диалогът, който трябва да се случи", коментира Мария Чомарова. "Ние уважаваме страданието на всеки един член на обществото, включително на бащи, които по една или друга причина са загубили достъп до детето си“, заяви тя и посочи, че над 40% от клиентите на Центровете за обществена подкрепа към фондация „Анимус“ са бащи, по думите й - много успешни, ангажирани, загрижени, хора, които се променят, които искат да повишат родителския си капацитет и го правят. „Имаме и много успешни случаи на бащи, които са се събрали с децата си“, изтъкна още тя.
Според нея напрежението, което се случва в обществото около стратегията за детето, Закона за социалните услуги и протестите на родители, е резултат на объркване. „Хората не могат да преценят кое е истинско, кое не е истинско – за ало измамниците, за трафика на хора – те всички са от един порядък“, коментира тя. Чомарова е категорична, че нещото, което трябва да се направи е да повишаваме родителския капацитет и изрази надежда за сериозна подкрепа от държавните институции. "Проектът „БОДРОЗИ“ се финансира от ЕК и е насочен именно към подобряване на комуникацията на всички ключови специалисти и повишаване на тяхната експертиза, а уникалният му принос е да се въведе детската гледна точка и на останалите участници, за да има диалог", подчерта директорът на фондацията.
Европейска реакция
Междувременно, мнозинството в Европейския парламент препоръча всички в ЕС да приемат Истанбулската конвенция. В ЕС обаче има сериозни съмнения какво представлява документът - освен от България, той е отхвърлен още от Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Словакия и Великобритания. Предвижда се ЕП да приеме резолюция в четвъртък с призив за утвърждаването на Истанбулската конвенция от всички държави в ЕС.
