„Лично квалифицирам тези действия като кибертероризъм”, каза пред БНР доц. Алексей Петров по повод публичното тиражиране на фалшива информация за източване на данни от застрахователна компания Лев Инс. Той заяви, че има данни за политическите мотиви, които имат връзка дори с предстоящите местни избори.
Петров припомни, че „Емил Кюлев” е твърдял същото и през 2022 г. за Лев Инс, само че от това нищо не е произлязло. Подобен е подходът му за над 300 фирми и институции. Специалистът по национална сигурност коментира, че „Кюлев” търси трибуна като използва името Алексей Петров и на лидера в застраховането. „Иначе ще бъде незабележим, никой няма да му обърне внимание”, коментира той. "Но тук има нещо сериозно, което аз сега само ще загатна и смятам да развия по-късно, през следващата седмица, с компетентните органи”, каза още доцент Петров. Той допълни, че има доста информация, знае кой стои зад името „Емил Кюлев”, както и хората, с които той работи, а тези хора имат амбиции да влязат в политиката.
Това е имитация на хакерска атака, категоричен е Алексей Петров. Според него „Кюлев” се използва, за да се създаде усещане за несигурност и притеснение в обществото, а най-лошото е, че нито един заинтересоват орган не излезе и не успокои обществеността. „Той обаче не може да излезе на светло, защото ще му стане още по-тъмно – ще влезе в затвора”. ОЩЕ: Красимир Симонски: Няма пробив в системите на "Лев Инс"
От четири години Лев Инс развива проект за киберзастраховане и предоставяне на пакетни услуги като изпреварваща концепция за киберсигурност. В този смисъл компанията е предизвикателство за различни субекти с различни мотиви. Някой от тях са киберпрестъпници, други активисти, но в последния случай разпространените лични данни не са от масивите на Лев Инс, което е много тревожно. „Използвам случая да алармирам, че когато анонимен човек в мрежата реши да разпространява лични данни, трябва много да се внимава”, призова експертът. Той препоръча на медиите преди да публикуват чувствителна информация, да получат потвърждение от компетентните институции за достоверността на информацията.