На 9 септември се навършват 75 години от най-противоречивата дата в най-новата история на България, която продължава да разделя българското общество, коментира БГНЕС.
За мнозина тази дата е свързана с коренна промяна – премахване на капиталистическия строй и изграждането на едно по-справедливо социално общество – комунистическото. За други 9 септември е черна дата, кървав преврат довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди българи.
Историята
В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България скъсва с Хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние.
Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. "Народен съд" в края на 1944 година. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души, но точни данни няма - и поради факта, че много от документите за онези времена все още остават в правоприемника на СССР - Путинова Русия. Осъдените на смърт от т. нар. "Народен съд" са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
Оценката
Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 година по пропагандни причини се твърди, че това е "народно въстание". Оттогава до 10 ноември 1989 година събитията на тази дата получават определението "социалистическа революция". След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като "военен преврат". А по време на прехода беше приет и закон, който определя комунистическият режим като престъпен.
