100 общественици, интелектуални и културни дейци призоваха Народното събрание да приеме декларация, която признава геноцида над арменците. Това стана ясно на съвместна пресконференция в Съюза на българките журналисти, който също стои зад идеята, предаде БГНЕС.
Всички те искат историческата истина да бъде призната от нашето правителство и парламент и лично са изпратили преди 15 дни декларацията си до премиера Бойко Борисов, председателя на НС Цецка Цачева, всички парламентарни групи и до президента Росен Плевнелиев. Проведени са разговори с председатели на ПГ на ГЕРБ, АБВ, ПФ, Атака, БСП и РБ, които заявили, че ще внесат декларацията за обсъждане и гласуване в НС.
Днес, освен 100-годишнината от геноцида над арменците, бяха отбелязани и 102 години прогонването на тракийските българи. Красимир Премянов, председател на Съюза на Тракийските дружества в България подчерта, че патриотизмът е отговорност за миналото, настоящето и бъдещето на всеки гражданин. Турската държава е прилагала масово насилие над братята арменци. Политическата конюнктура е в противоречие с патриотизма. Тя трябва да заяви, че българският народ е достоен и не се страхува да припомни за унищожението на тракийските българи и братята арменци. Нямаме нищо против турския народ, но държим турската държава да изпълни моралния си ангажимент към хората, нейната армия е нанесла огромна трагедия.
Иван Гранитски, директор на издателство "Захарий Стоянов" припомни, че на 24 април се извършва злодеянието, при което турската страна избива над 1 милион и 500 хиляди арменци. "Години преди този инцидент се провежда злодейска премиера-проба дали ще проработи геноцидът и това е извършено над тракийските ни българи", каза Гранитски. Той бе категоричен, че държавните мъже на България трябва да излят от летаргията и уплахата. "Папата призна геноцида над арменците, ЕС също, хубаво е и България да се присъедини към този въпрос. Ако сегашното турско правителство е решило да се откаже от заветите на Ататюрк, а те са, че модерна Турция няма нищо общо с Османската империя, е хубаво да се заяви. Тогава нищо не пречи да каже, че осъжда този геноцид, ако реши, че е последователен наследник на Османската империя, също може да го заяви и това е позиция. Става дума за прочитане на исторически факти, а не за повод за дрязги", поясни Гранитски.
От своя страна акад. Константин Косев поясни, че смисълът на протеста е поглед към бъдещето, такива зверства, които са извършвани в миналото повече да не се извършват. "Българските тракийци и арменците, каквото са преживели, е невероятно в историята. Длъжни сме да издигнем гласа си на протест, за да не се случва това в бъдеще. Убедени сме в това, че трябва колкото се може по-високо да издигнем нашия глас на протест, за да бъде чут навсякъде, където трябва", заяви Косев.
"Нямаме желание да оспорваме истината и да пренаписваме историята. Трябва да имаме морално извинение от страна на турската държава за зверствата, които са се случвали", изрази мнението си и председателят на СБЖ Снежана Тодорова.
Поетът Недялко Йорданов, който на днешната пресконференция беше сред публиката заяви, че обича арменците от дете и че те са братя на българите. "Ние сме си патили толкова много от турците, те също. Германия осъди престъпленията и действията на Хитлер, така турското правителство следва да се разграничи от това, което османците са вършили тогава", каза още Йорданов.
През нощта на 24 април 1915 г. полиция нахлува в домовете на видни арменски интелектуалци в Константинопол и ги арестуват. Само за няколко дни над 800 души – писатели, поети, журналисти, политици, лекари, адвокати, учители, свещеници, дейци на изкуството, са изпратени в централния затвор на турската столица. Жертва на тази първа вълна на изтребление стават светилата на арменската литература, музика, драматургия, поезия, най-големите умове на арменския народ. След разправата с цвета на арменската интелигенция в Константинопол и на други места, идва ред на арменското население и в турските провинции. Огромни маси от хора – предимно жени, деца, стари и немощни хора (голяма част от мъжкото население между 18 и 45 г. предварително уж е мобилизирано за война и изтребено още в казармите), биват изтласкани към сирийската пустиня. Онези, които не са убити, умират от глад, болести, изтощение, изнасилвания, издевателства… Загиват милион и половина невинни хора. Планът на младотурските ръководители и идеолози като Таляат паша, Енвер паша, Джемал паша, Наим бей е осъществен с изключителна жестокост.
Оцелелите, спасили се като по чудо от кланетата през 1915-1917 г., търсят пристан в други държави. Част от тях намират подслон в България. Цар Фердинанд издава специален указ за приемането на арменските бежанци през 1915-1917 г., по-късно така постъпва и синът му Борис ІІІ, както и правителството на Александър Стамболийски. През 1922 г. България отваря границата си и без колебание приема измъчените и останали без дом и имущество арменци, които се опитват да намерят спасение от кървавите турски отряди. Няколко десетки хиляди бежанци преминават през този период през родината ни, някои от тях се установяват тук завинаги, а други продължават към други държави.
Над 25 държави признават геноцида. Не и България. Повече от 25 страни по целия свят осъдиха чрез парламентите си като престъпление срещу човечеството арменския геноцид, настояха Турция да признае извършеното варварство и да поиска извинение от арменския народ. Сред тези държави са Франция, Русия, Гърция, Кипър, Канада, Ливан, Белгия, Уругвай, Аржентина, Швеция, Уелс, Холандия, Словакия, Литва, Венецуела, Полша, Чили, Бразилия, Боливия, Шотландия, Швейцария. Геноцидът над арменците бе признат и осъден и от влиятелни международни организации като Световният съвет на църквите и Европейския парламент. На 18 юни 1987 г. Подкомисията на ООН по правата на човека и Европарламентът приеха решение за признаването на Геноцида над арменците в Османската империя (1915-1917). Същата година Съветът на Европа прие решение, съгласно което отказът на днешна Турция да признае факта на престъпното деяние, осъществено от правителството на младотурците, е непреодолимо препятствие по пътя за членството на Турция в ЕС. България обаче, която спасява десетки хиляди от бягащите от кланетата в Османската империя арменци, и до днес продължава да мълчи.
