В неосветена църква се е играл първият театър в Смолян. На днешната дата преди 99 години – през 1919 г., в смолянския квартал Райково е била представена пиесата „Хъшове“ по Иван Вазов.
Още: "Моби Дик" на Народния театър с престижно участие на фестивал в Унгария
Още: Левон Манукян разказва истината за схемата в театъра в Разград
Театърът бил създаден от млади студенти – от Пловдив, Ксанти и Смолян.
Основен двигател на културните изяви бил адвокатът Коста Райчев Чилингиров.
За сцена ползвали изоставена от Балканската война неосветена църква на гърчеещи се райковци.
Още: Оръжията, човекът и Народният театър в битка с цензурата и тесногръдието (ВИДЕО)
Още: Чакаме Lord of the Dance за два спектакъла през 2026 г.?
От сградата махнали камбаната, а за сцена ползвали амвона. За представление зрителите сами си носели пейките.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Асовете на магията идват в София за "МАГИНАРИУМ" магическо шоу
Още: Райна Кабаиванска получи златна звезда на Алеята на славата на оперното изкуство
Сега на мястото на тази църква в квартала има издигнат паметник, на който всяка година на 8 януари се произнася слово, предшествано от факелно шествие.
Днес първият в Средните Родопи театър „Изгрев“ отбелязва 99 години от създаването си.
Читалището, което го е съхранило, е „Орфееви гори“.
Още: "Отчаяни съпрузи 2: Бракувани": премиера с много смях и дълги аплодисменти (СНИМКИ)
Още: Башар Рахал за Actualno.com: Човек си тежи на мястото, театърът е начин на живот
Ще се състои и предпремиера на филма "Легенда за песента "Бела съм, бела, юначе" с участието на артисти от младежки театър "Ирис" и певческите състави на читалището.
Довечера в читалището ще се срещнат артисти от различни поколения, за да почетат 99-годишнината на театъра, родоначалник на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ през 1951 година.
Преди седем години родопският артист и архивист Никола Пашов представи пред обществеността книгата си „Изгрев“, която обхваща дейността на театъра до 1934 г. – до смъртта на Чилингиров.
Пашов е събрал сведения за него в 170 страници със снимки и спомени на участници в представленията. Сред тях е указ на цар Борис Трети, с който се дава за 50 години сградата на неосветената църква на артистите.
