Почти 100% инвалид пожизнено, 32-годишната Ася Кьорова от родопското село Стърница успешно завърши първа сесия в средното училище „Христо Ботев“ в Баните. Тя е прикована на легло от 4-годишна възраст, но сега е силно амбицирана да завърши средно образование и да си намери работа.
Момичето не бе излизало навън до 26-годишната си възраст, когато трима журналисти от Смолян разбраха за тежката му съдба.
На 4 годинки по време на партиен митинг детето паднало от стена около метър и половина височина. Намерили го в безсъзнание, с книжни синьо и червено знаменце в ръка.
Закарали момиченцето в болница в кома. Опериращите го лекари установили голяма линеарна фрактура около корема ѝ. Имала и тежка компресия на мозъка, контузия на мозъчния ствол и черепни наранявания. По-късно ТЕЛК се произнася за пожизнена инвалидност 95,25% и необходимост от чужда помощ. Оттогава е на легло. За Ася се грижи майка й Дафина, която обслужва и баща й – също инвалид. До 4-ти клас тя носи дъщеря си на гръб до училище. После учители идвали у тях да й преподават.
За мечтата на Ася да има електрическа количка се разбра заради измама на стоматоложка. Д-р Венета Начкова лекувала зъбите на пациенти от Стърница, Загражден, Дебеляново и Давидково. Вземала им парите авансово и после се скрила, без да си довърши работата. Сред измамените била и тя Зъболекарката пилила зъбите на младата жена. Извадила й 5 зъба. Взела от нея 300 лева на няколко пъти. И я оставила.
Въпреки че лявата ръка не й служи, към онзи момент има рингова количка, която може да се кара само с две здрави ръце. Което в нейния случай е невъзможно. А е имала право на електрическа количка. Просто никой не й я осигурил. Журналистите събраха необходимата документация - становище на ЛКК за уврежданията ѝ, експертиза и на психиатър - че е психически годна да управлява електрическа количка. И ги подадоха в Социалната служба. Държавата отпусна 3019 лева за момичето, което през зимата гледа света през мъничко прозорче на стаята си, а лятото майка ѝ изнася до двора.
Изборът на електрически колички в страната не е малък. Журналистите избраха скутер - моторче за инвалиди от Германия. Проведоха консултации с д-р Ангел Попов – ортопед и травматолог от болница „Люлин“, който обясни, че скутер не е подходящ за пациент с толкова тежко увреждане на горния крайник, защото возилото може да се управлява с две здрави ръце. По негова препоръка бе осигурена възможно най-подходящата за нея акумулаторна количка.
После със съдействието на местния и общинския кмет изключително стръмната пътечка до нейната къща се превърна в асфалтиран път, достатъчно широк за количката. На 26 години тя за пръв път излезе от дома и двора си.
Междувременно семейство медици от Смолян, които пожелаха да останат анонимни, я поканиха в къщата си и излекуваха зъбите й. Оказа се, че е развила опасна за живота ѝ гангрена, но я спасиха. Купиха й компютър, осигуриха ѝ интернет.
След медийните публикации момичето гостува и в „Шоуто на Слави“ – за първи път тогава посети София.
И въпреки че едната й ръка е неизползваема, от години плете терлици. Стотици чифтове има вече в кашони.
Ходила е със състава на Давидково да пее на събор за инвалиди в Смолян. В Перник я завела кметицата на Давидково Севда Чолакова да плете на сцена.
„На стари години почнах да уча, защото нали има закон за хора с увреждания, на които се дава шанс да започнат работа. Звъннах на г-жа Елка Ашикова в Баните и тя ми каза, че трябва да имам средно образование. Затова започнах да уча, за да си намеря работа, да съм сред хора“, споделя Ася.
Попитана дали има надежда, отговаря, че в тяхното село тя върви на провал, защото са останали много малко хора, но надеждата все пак умира последна.
Записала се е декември месец в средното училище. Януари й е била първата сесия. Пътувала е до Баните неколкократно, за да си вземе изпитите. Учи си сама. Учебници й дал директорът на СУ „Христо Ботев“ Пенчо Токучев. Учи и от интернет.
„Нищо не ми е трудно, всичко ми е интересно. Българския и литературата най-много ги обичам заради разказите в тях. Надали ще си намеря работа, но ще търся, ще положа усилия. Сега трябва да се запиша и в Бюрото по труда като безработна, за да могат да ме наемат по програма. За три години мога да завърша, бих могла и за по-кратко време, но не зависи само от мен“, казва упоритата млада жена.
„Цяла зима съм и чела, и плела. На изпити съм ходила и 15 чифта терлици съм изплела“, казва момичето.
За жалост не успява да ги продаде, макар че моделите са й много красиви. Намира ги в интернет.
„Миналата година отидох в Баните да продавам терлици през лятото, беше много топло. Хората взеха да ми се присмиват. Една жена дойде и ми вика: "Ти знаеш ли, че ние ходим боси, а си дошла терлици да продаваш!". Друга пък каза: "Аз ако знаех, че ти си ги плела, щях да ти купя един чифт, но като гледам ръката каква ти е дефектна, как да ги плетеш!? Явно не си ги плела ти, та няма да си взема". Моя братовчедка ме пита: "Защо не взе куките, да плетеш тук?", отговорих й, че ако искат да ми вярват, аз пари за вяра няма да давам“, споделя разочарованието си Ася.
Но хвали количката, благодарение на която видя свят, различен от дотогавашния й. Откак през 2012 година е доставена, не се е разваляла.
„Всички се чудят защо моята количка не се е разваляла шест години вече. Но аз не излизам, когато има сняг и лед. Тук положението е направо отчайващо. Като ида на центъра - пусто и празно, и като се прибера сърцето ме боли по три дена. Аз май съм най-младия човек в селото. Има и малки деца, но те са по чужбина с родителите си. Ресторант си купихме цялото село и кметът вика, че ще се ползва за сватби и кръщенета. Ама се питам - кой да се жени, та кой да ражда в нашето село“, реди младото момиче, което благодарение на журналисти и хора с добри сърца постигна едната си мечта – да излезе извън селото.
Сега, благодарение на упоритостта си, е на път да сбъдне и другата – да завърши средно образование и да си намери работа.
