Предизвикателство за баби и дядовци в Родопите – как да говорят с внучетата си от чужбина

Как да разговарят с внучетата си, когато им дойдат на гости от чужбина – това е голямото предизвикателство за стотици, а може би хиляди баби и дядовци от Родопите.

Още: В 12 села в област Смолян няма ток заради снега

Още: Шампиони, институции, психолози и общественици дадоха старт на проект „Младите хора – Бъдещето на България – срещу зависимостите“

След като страната ни стана член на Европейския съюз, маса народ, населяващ села и градове в Родопите, се изнесе в чужбина да потърси по-доходна работа. Повечето наистина я намериха и заживяха трайно в Обединеното кралство, Испания, Гърция, Италия, Португалия и т.н. Там намериха не само желаната по-добре платена работа, а и любовта - и създадоха семейства. Част от тях сключиха брак с българи, но други се задомиха с чужденци, родиха се и деца.

Не са малко бабите – млади и не толкова млади пенсионерки, които ходят да се грижат за внучетата си при техните родители. Разказват, че им е много тежко да привикнат на стари години на ново място. Трудно им е да пазаруват и да се оправят на чужд език. Трудно им е с този нов, различен начин на живот на далечно място. Но трябва да помогнат на младите, защото имат хубава работа и не могат да отсъстват за дълго време след раждането.

Други пък, които не могат да помагат при отглеждането на внучетата, се грижат за тях през ваканциите им в Родопите. Но повечето деца идват в България без да знаят езика на родителя, който е от тук.

Още: Схемата в театъра в Смолян: Обвиниха директора, присвоени са над половин милион лева

Още: Вижте листата на ДПС - Доган за парламентарните избори на 27 октомври в 22 МИР - Смолян

Пример е 4-годишният Габриел Алфонсо Граса. Той е син на родопчанка и португалец, роден е в Лондон. Това лято хлапето е при двете си баби в Гълъбово, община Баните. В родното село на майка си играе на воля с другите деца, дошли от други части на България и от чужбина.

"Обичам Родопите, обичам българския език", казва Габриел, но на английски. Баба му Валентина обясни, че момчето разбира всичко на български език, което му се говори, но от това лято говори само на английски. Дори се ядосва, когато не го разбират. Изобщо обаче не разбира гόвора на прабаба му, която се опитва да общува с него на родопски диалект.

"Четири години го гледам - 6 месеца в Англия, 6 месеца тук. Ноември отидох, април се върнах, два месеца остана той там. И сега, като дойде тук, само на английски език ми говори. А иначе, миналата година тук ходеше на детска градина 6 месеца, говореше на български език. И като отиде в детската градина в Англия, му беше много трудно", разказва Валентина Чинова, баба на Габриел.

Сега той разбира всичко на български, но отговаря на английски.

Още: Вижте листата на ГЕРБ-СДС за парламентарните избори на 27 октомври в 22 МИР - Смолян

Още: Вижте листата на ИТН за парламентарните избори на 27 октомври в 22 МИР - Смолян

"На 1 август пътуваме за Англия, ще си го водя, тъй като от 10 септември е на училище. И двете ми деца са в Англия. Много е трудно, на никой не го пожелавам, оставаме сами. Децата няма какво да правят тук. Синът ми скоро защити магистратура и той замина за Англия. Казва: "Мамо, не мога да се оправям с 600-700 лева заплата тук", споделя жената.

Тя има много възрастните родители. Баща ѝ е на 92 години, а майка ѝ - на 84 години, и не може повече да ги остави. "А внука ми иска да се върне при майка си", казва Валентина, докато малкият я подканя да му отвори сладоледа с: "Open!"

Майката на Габи е в Лондон от 7 години. Първо била камериерка в хотел, после мениджър в хотел. Сега работи във фирма за биопродукти. Казала, че няма да се върнат, защото не могат да оцеляват, въпреки че в България имат триетажна къща.

"Празни къщи много, почти цялото село е в чужбина, много е тежко и жалко", реди Валентина.

Според кмета на Гълъбово Асен Дерменджиев селото е загубило огромна част от жителите си с починалите възрастни хора и гурбетите. Той е кмет на Гълъбово от 1976 година, с един мандат прекъсване от 2013 до 2016 година.

"Целият ми живот мина в кметството. Тук сме строили, благоустроявали и сега селото ми е мило, защото се обезлюдява. Искаше ми се да поработя за благото на хората още. Даже и на пенсионна възраст“, казва Дерменджиев.

По думите му сега много по-малко пари се отделят за отдалечените села. Не като след 1980 година, когато били направени 12 километра вътрешни улици до всяка къща, училище, читалище, магазини, детска градина с плувен басейн. В училището към онзи период имало над 150 деца, сега е празно. От градината е останала само една група с няколко деца. Около 50 деца сега пътуват до общинския център на училище.

От 1986 до 1990 година селото наброявало 930 жители, а сега се водят 500 души, но реално живеещите там са далеч по-малко.

"Хората избягаха, повечето са в чужбина. Има в Испания, Германия и в големите градове. Тук възрастните хора се топят. Сватба няма, раждат се общо 5-6 деца за 2-3 години. Децата се задържат тук до 1 клас. Родителите след това се изселват, за да получат децата им образование", разказва кметът.