Началникът на инфекциозното отделение в областната болница на Смолян д-р Румяна Карагяурова бе удостоена със званието „Лекар на годината“ на национално ниво и носител на почетния знак на Чиловата академия – посребрен. Отличието й бе присъдено от Районната лекарска колегия в навечерието на 19-ти октомври, празникът на Свети Иван Рилски Чудотворец, Денят на българския лекар.
Сред колегите си, пациентите и своите съграждани д-р Карагяурова е известна със своята пословична скромност, доброта и изключителен професионализъм.
От началото на пандемията тя упорито отказва интервюта не само заради скромността си, а и заради прекомерната си заетост. На празника обаче тя се съгласи да отговори на журналистически въпроси.
Д-р Карагяурова, как приехте удостояването ви за лекар на годината?
Благодарна съм много, че са ме удостоили с тази награда. Това е оценка за дългогодишния ми труд, обаче я преценяваме и като голяма отговорност. Поласкана съм, макар че не съм от хората, които обичат наградите.
Мина повече от половин година от началото на пандемията, чувствате ли се вече уморена?
Естествено, излизали сме само за по пет дена в отпуска през този период. Колежката не може да остане сама дълго време, защото наистина е много натоварено. Искам тук да благодаря на целия екип на инфекциозното отделение, на всички сестри, санитари, на колежката. Сам човек нищо не може да направи, работи се в екип.
Какво научихте повече, което Ви е полезно в битката с коронавируса?
Каквото е публикувано - всичко. В началото наистина бяхме много притеснени, защото не се знаеше нищо, нито имаш опит в лечението. Беше ново заболяване. Постепенно свикнахме. Постоянно излизат нови неща, запознаваме се с тях и вече по-спокойно го приемаме.
Имахте ли технологично време да се подготвите, предвид че в Смолян доста бързо излязоха първите заразени?
Беше голямо притеснение в началото. Първите дойдоха от Пампорово - един барман, а другият не знам какъв беше по професия. За нас всичко беше ново. После постепенно влязохме в крачка. Учихме се.
Как се сработихте, как организирахте работата в екипа?
Персоналът е свикнал да работи в подобна обстановка - с инфекциозно болни. Веднага ни снабдиха със защитни облекла, ръкавици, маски, гащеризони, шлемове. Имахме всичко, с което да се предпазим.
Изпитвахте ли необходимост от каквото и да било през тези осем месеца?
Не, винаги сме били заредени със защитни средства. От отделението никой няма заразен, няма разболял се. Изследвали сме се няколко пъти. Ние си имаме навици, още като сме започнали работа в отделението. Хигиената винаги е била на първо място. Не ни е било трудно да се предпазим.
Със защитните облекла как процедирате, по колко часа изкарвате със скафандрите?
По цяла смяна изкарваме.
Как издържате на този кошмар?
Кошмар е наистина, особено лятото, защото беше много топло. Сега проблемът не е чак толкова страшно, защото е по-хладно времето.
Вашето виждане как ще се развие ситуацията с коронавируса?
Не мога да кажа. Аз не знам кой може да каже как ще се развие това заболяване. Засега не му се вижда краят. Ние очаквахме лятото да е по-спокойно. Е, имахме един кратък период, може би седмица, в която нямахме болни. И после, като започна пак в средата на юли и досега няма спиране. Даже и повече. Важно е да отбележа, че с Ковид не приемаме само в нашето отделение. В пулмологично отделение също приемат, когато нямаме места. Сега в Златоградския район има доста заболели, а по-тежките случаи идват в Смолян.
Горе-долу колко пациента са преминали през отделението ви?
Не мога да ви кажа точно колко са. От РЗИ могат да ви кажат.
От какво най-често се оплакват пациентите с коронавирус?
Температура, кашлица, отпадналост - доста изразена, безапетитие, затруднено дишане. Най-лошият признак е задухът. Понякога са с липса на обоняние - то е типичен признак.
Гледате и много рентгенови снимки, как изглежда най-лошата картина, която сте виждали?
Като на облаци, на петна - бели. Те затуй му казват като матово стъкло, когато го описват рентгенолозите.
А как преценявате протокола за лечението, който е създаден на национално ниво?
Спазваме го донякъде, но индивидуално решаваме за всеки болен. Не може всички да бъдат под един калъп. Просто болните имат и много придружаващи заболявания и с тях трябва да се съобразяваме.
Предвид, че Смолянска област е специфична с голям процент възрастно население, повечето хора в тежко състояние ли идват?
Да, повечето са с придружаващи заболявания. Много малко са тези, които нямат никакво придружаващо заболяване. Почти всички имат. Най-често са диабетиците и тези със сърдечно-съдови заболявания. Те са най-податливи.
Най-малкият и най-възрастният пациент, които сте лекували?
Имахме едно бебе на 4 месеца и най-възрастният беше на 97 години от Борино – оздравели са и изписани.
Има ли профил на тези, които най-лесно минават заболяването?
По-младите хора го минават най-лесно, без придружаващи заболявания.
Начинът на живот, който води даден пациент и самото протичане - леко или тежко, има ли значение? Казваха, че тези, които пушат уж по-леко минавали?
Не, не. Такава връзка не сме установили. Те са повечето възрастни хора. Всички казват: "Живеем сами", обаче имат деца и внуци. Вероятно от там става заразяването.
И тъй като има доста голям процент хора, които казват, че няма коронавирус, лекарят на годината, който е на първа линия какво ще им отговори?
Да дойдат един ден да поработят с нас, да видят дали има коронавирус.
Къде според Вас грешим, за да е Смолянска област с толкова висока заболеваемост?
Може би неспазването на противоепидемичните мерки. Младите хора не пазят възрастните си роднини. Както тези баби и дядовци, които живеят сами, се разболяват, значи отнякъде идва заразата. Идват им близките, не слагат маски, не спазват хигиена и така става заразяването.
(Използвани са въпроси и на други медии)
