Незабавно и безусловно заличаване на вписването на особения залог върху търговското предприятие на „Национална електрическа компания“ (НЕК) ЕАД - за това се договориха българската държавна компания и 7 европейски банки кредитори, които кредитираха преди години построяването на язовир „Цанков камък“. Хидровъзелът с водноелектрическа централа се намиращ близо до девинското село Михалково.
Договорът за залог на търговското предприятие е от 30 юни 2011 година. Страни по него са НЕК като залогодател и съответно заемодателите „Райфайзенбанк Интернешънъл“, „Уникредит Банк Оустрия“ и „Инвесткредитбанк“ от Австрия, френската „Сосиете Женерал“, белгийската „Фортис Банк“ и английските „Креди Суиз Интернешънъл“ и „Креди Суиз – клон Лондон“.
(Заглавната страница на договора за залог)
Във финансовия документ са описани два договора за кредит от 14-ти ноември 2003 година с въпросните банки на обща стойност 141 млн. евро, от които 100 млн. евро експортен кредит, а 41 млн. евро – търговски кредит. Подписът под договора е на тогавашния изпълнителен директор Михаил Андонов.
Заложеното търговско предприятие според договора е „експлоатирането на хидровъзел „Цанков камък“ – собственост на НЕК.
Като обекти, заложени за кредитите, са ВЕЦ „Цанков камък“, командна сграда, КПП, експлоатационна сграда на язовирната стена, сграда за акселерометър, малка ВЕЦ „Цанков камък“, водовземно съоръжение за язовира, обслужваща сграда, напорен тръбопровод, отбивен канал и всички имоти от Михалково и съседните землища, които в района са собственост нa НЕК.
(Карта с язовира и околните землища)
Хидровъзелът бе финансиран от въпросния европейски банков консорциум. Субсидиран бе от правителството на Австрия, което трябва да изкупува спестените чрез водноелектрическата централа емисии от въглероден диоксид, съгласно Протокола от Киото. Целта е спестените след въвеждането в експлоатация на съоръжението въглеродни емисии да се продават на Австрия и приходите от това да влизат в НЕК.
(Залогът на ХВ "Цанков камък" е вече заличен)
През 2003 г. НЕК подписа договори за строежа на язовира с австрийския консорциум между „Алпине Майредер Бау“, „Ва Тех Хидро“ и „Вербундплан“. Строителството по различни части на проекта бе възлагано на подизпълнители, сред които "Минстрой холдинг", "Алпине България", "Адвал", "Енергопроект", "Виастрой инженеринг" и др.
Откакто е започнало строителството (2004 г.) и е изпълнен (2010 г.), „Цанков камък“ (с две турбини по 40 МW) е чест новинарски обект.
Започна се със закъснение в изграждането му от около 2 години, с двойно оскъпяване и построяване на т.нар. от премиера Бойко Борисов „златен път“.
Откакто Борисов е на власт за него се говори като за корупционен обект на тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС).
Причината е, че първоначално е трябвало да бъде завършен през 2008 г. и стойността му да е 220 млн. евро, но до края вложението е в размер на около 450 млн. евро.
Само за изграждане на нов път между Михалково и Девин, тъй като старият бе залят от водите на язовира, са похарчени 120 млн. евро, а по проект трябваше да стигнат 41 млн. евро. Отделно от това на лидера на ДПС Ахмед Доган беше платен хонорар от 1,5 млн. лева като консултант по този и още три хидроенергийни проекта.
За него се нашумя последно през лятото на 2017 година, когато го източиха почти до дъно. Причината, както заявиха тогава от НЕК, е, че губят водни количества, защото язовирът е в карстов район, има ронливи скали, от което се получават подводни отвори.
(През 2017 г. язовирът бе почти до дъно източен)
Тогава направиха спешно възлагане за облицовка на отворите и същата есен го завириха отново.
