Интернет ни заобикаля. Чрез него, невидимия гигант, се осъществява модерният живот. Както Лари Пейдж и Сергей Брин знаеха още когато създадоха Google през 1998 г., всичко, което хората правят онлайн, оставя следа. Ако се запазят и използват правилно, тези следи представляват златна мина за информация, пълна с детайли за личния живот на хората, както и ценна насока за културните, икономическите и политическите тенденции в широк мащаб. Това пише в своята нова книга Surveillance Valley: The Secret Military History of the Internet разследващият журналист Яша Левин. Откъс от книгата бе публикуван наскоро в The Guardian.
Google бе първата интернет компания, която използва данните, оставяни от хората, за да получи преимущество и да изгради бизнес. Но не бе сама за дълго. Uber, Amazon, Facebook, eBay, Tinder, Apple, Lyft, Foursquare, Airbnb, Spotify, Instagram, Twitter, Angry Birds - ако погледнем голямата картина, виждаме, че заедно тези компании превърнаха компютрите и телефоните ни в подслушвателни устройства, свързани в корпоративна мрежа за наблюдение. Къде ходим, какво правим, за какво говорим, с кого говорим, кого виждаме - всичко се записва и в някакъв момент се оценява като стойност. Google, Apple и Facebook знаят кога една жена посещава клиника за аборти, дори и да не е казала на никого. GPS координатите на телефона не лъжат. Свалките за една нощ и извънбрачните връзки се проследяват като едното нищо: два смартфона, които никога не са се срещали преди, се засичат в бар и после отиват в апартамент в града, остават заедно през нощта и се разделят сутринта.
Те ни познават интимно. Знаят дори нещата, които не споделяме и с най-близките ни. В модерната интернет екосистема това персонално наблюдение е норма, незабележимо и незабележително като въздуха, който дишаме. В тази напреднала, гладна за данни среда, Google властва над всички.
Компанията се разшири с разрастването на самия интернет. Независимо каква услуга разработеше или на какъв пазар навлезеше, наблюдението беше вплетено в бизнеса. Количеството информация, съдържано в системите на Google, е зашеметяващо. Към края на 2016 г. оперативната ѝ система Android беше инсталирана на 82% от новите смартфони, а към средата на 2017 г. над 2 млн. потребители по цял свят я използваха. Google поддържа милиарди търсения и пускания на видея в YouTube ежедневно, има 1 млрд. активни потребители на Gmail, което значи, че има достъп до имейлите на по-голямата част от света. Според някои анализи 25% от целия интернет трафик в Северна Америка минава през сървърите на компанията. Тя не е просто свързана с интернет, тя Е интернет.
Google е и пионер в нов тип бизнес трансакции. Вместо да плащат за услугите с пари, хората плащат с данните си. А въпросните услуги са просто примамка, за да се доминира вниманието на потребителя, което после да се пренасочи към рекламодателите. Google използва личната информация, за да разширява империята си. В началото на 2018 г. компанията-майка Alphabet има 85 050 служители в над 70 офиса в 50 държави. Пазарната ѝ капитализация е 727 млрд. долара, което я превръща във втората най-ценна публична компания в света, изпреварена само от Apple. Приходите ѝ за първото полугодие на 2018 г. бяха 9,4 млрд долара.
Междувременно от Google започна да зависи оцеляването на други интернет компании. Snapchat, Twitter, Facebook, Lyft и Uber създадоха бизнеси за милиарди долари на база нейната мобилна операционна система. И Google печели от техния успех - колкото повече хора използват приложенията им, толкова повече данни за нея.
Какво знае Google? Какво може да отгатне? Изглежда, че всичко. „Дори нямаме нужда да пишете нещо. Знаем къде сте и къде сте били. Малко или много, можем да предположим за какво си мислите“, каза в момент на искреност през 2010 г. бившият изпълнителен директор на Google Ерик Шмид. После добави: „Един ден си говорехме, че можем да предвиждаме движенията на фондовата борса. Е, по-късно решихме, че е незаконно и спряхме да го правим.“
Плашеща мисъл, като се има предвид, че Google вече не е симпатичен стартъп, а могъща световна корпорация със свой собствен политически дневен ред и мисия да увеличава печалбите за акционерите. Само си представете какво би станало, ако Philip Morris, Goldman Sachs или военен доставчик като Lockheed Martin имаше достъп до толкова информация.
Чрез създаването на Google Лари Пейдж и Сергей Брин организираха информацията на света така, че да е достъпна и полезна за всички. Включително за Пентагона. Когато компанията започна да доминира потребителския интернет, се появи и нейната друга страна - Google, сътрудникът на правителството. Оказа се, че същите платформи и услуги, използвани от фирмата за следене на хората, могат да се приложат от американските власти, включително армията, разузнаването, полицията и училищата. Ключът към тази трансформацията беше малък стартъп, познат днес като Google Earth.
През 2003 г. компанията Keyhole Incorporated от Сан Франциско е на ръба на оцеляването. Създадена като продължение на проект за видеоигри, тя черпи вдъхновение от идея от научнопопулярен роман, според която ЦРУ е създала конструкт на виртуална реалност за комбиниране и следене на цялата си разполагаема информация. Корените на Keyhole са в технологията на видеоигрите, но на практика малкото дружество прави програма, с която свързва сателитни изображения в 3D компютърни модели. Продуктът е като нищо друго до момента - той позволява на всеки, свързан с интернет, виртуално да прелети над всяко място в света. Единственият проблем е моментът - просто не е подходящ. Програмата е пусната точно при надуването на дотком балона в Силициевата долина. Финансирането пресъхва и Keyhole е на командно дишане… преди да бъде спасена от самата институция, която я вдъхновява в началото: ЦРУ.
Не е ясно колко пари влива ЦРУ във фирмата. Инвестицията е финализирана през 2003 г. в партньорство с американската Национална геопространствена разузнавателна агенция, институция с 14 500 служители и 5 млрд. долара бюджет, чиято работа е да доставя базирана на сателитни снимки информация на ЦРУ и Пентагона.
ЦРУ и НГА не са били просто инвеститори, а клиенти и са участвали в изменянето на виртуалната карта на Keyhole за своите собствени нужди. Само няколко месеца след инвестицията софтуерът на компанията се използва от военните в операцията за свалянето на Саддам Хюсеин в Ирак. Но не само в армията харесват Keyhole. Забелязва ги и Сергей Брин. И ги харесва толкова много, че представя програмата им на ръководството на Google на специална среща. Така през 2004 г., Брин и Пейдж купуват компанията, заедно с инвестициите на ЦРУ. Абсорбират я в собствената си платформа и Keyhole се преражда като Google Earth.
Това наистина е крайъгълен камък за Google и моментът, в който компанията започва да се интегрира с американското правителство. Привлича като кадър Роб Пейнтър, човек с дълбоки връзки в света на разузнаването. Той поема нов отдел, наречен Google Federal, чиято задача е да помогне на технологичния гигант да се докопа до парче от апетитната баница на военното разузнаване. През 2006 г. Google Federal наема мениджъри от армията, военновъздушните сили, ЦРУ, Lockheed Martin. Наема както демократи, така и републиканци. Макар да се опитва да запази невинно лице пред света, целта на Google е да се превърне в „Lockheed Martin-а на интернет ерата“.
През 2007 г. компанията създава разузнавателна система за НГА, която показва американските бази в Ирак и маркира сунитските и шиитските квартали в Багдат. През 2008 г. печели договор за поддръжката на сървърите на Intellipedia - базата с данни на ЦРУ, създадена по модела на Wikipedia. Не след дълго печели правото да оборудва 50 000 американски войници със свои мобилни устройства. През 2010 получава 27 млн. долара, за да предостави на НГА „визуални услуги“, превръщайки се в „очите“ на американския апарат за разузнаване.
Google е доста мълчалива за тази страна на бизнеса си. Не публикува данни за приходите в отделна графа, не съобщава резултатите на медиите. Но анализи на федералните служби и данни от Freedom of Information Act сочат, че тя продава продукти от Google Search, Google Earth и Google Enterprise на всяка голяма военна или разузнавателна организация в САЩ. Понякога продава директно на правителството, понякога работи с посредници.
Пример за това колко важна е Google за американското правителство - през 2010 г. имаше пробив в системата ѝ от група китайски хакери (вероятно работещи за китайските власти). Тогава Google сключва сделка с Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС), според която ще предостави информация за трафика в мрежите си в замяна на информация на АНС за чуждестранните хакери. Всъщност информация в замяна на защита. Има логика. Google дава ключови данни на Пентагона, ЦРУ и държавния департамент. Тя е част от военното семейство и е жизненоважна за американското общество. Трябва да бъде защитена.
Google не просто работи с военни и разузнавателни органи, а навлиза на всяко ниво на обществото, включително градска управа, полицейски управления, служби за спешно реагиране, училища, неправителствени организации. В Бостън например прехвърлят всичките си имейли в облака на компанията. В Ню Йорк я наеха да инсталира станции за безплатен безжичен интернет. Повечето администрации ползват Gmail.
Влиянието на технологичния гигант определено включва червена лампа. Адвокати се тревожат, че конфиденциалността на общуването им с клиенти се нарушава, когато си разменят имейли с тях чрез Gmail. Родители се чудят какво прави Google с информацията за децата им, която взима от училищата. Какви изобщо са лимитите и ограниченията на корпорацията? Отговорът ѝ винаги е мъгляв.
Разбира се, това не са тревоги, свързани само с Google. Много интернет компании се превърнаха в играчи в разузнаването по един или друг начин. На по-високо ниво няма реална разлика между отношенията на Google с американското правителство и това на други корпорации. Въпрос на мащаб.
Заради някои свои услуги и продукти Google е обвинявана, че е повлияла на смяната на режими в Близкия изток. Тя отрича. „Нямаме нищо общо. Не правим така. Но ако сме помогнали на гражданите да изразят позиция чрез смартфони и информация и това е довело до промяна в страната им - е, това сигурно е нещо добро, не мислите ли?“, каза Ерик Шмид преди време пред Wired.
Днес Google подписва нови и нови договори с АНС и продължава да се слива все по-тясно с американската система за сигурност. Основателите ѝ смятат, че така ще започне да играе още по-голяма роля в глобалното общество.
„Целта ни е обществото. Цел са ни фундаментални въпроси, за които хората не мислят - как се организират хора, как се мотивират? Как да организираме демокрациите си?“, заяви Лари Пейдж в интервю през 2014 г. Той гледа сто години напред в бъдещето и вижда Google в центъра на прогреса. „Ние можем да разрешим повечето проблеми на човечеството“, каза още Пейдж.
