Още от появата на мобилните телефони хората се притесняват от това какво влияние ще окаже високочестотното излъчване от апаратите върху мозъка на потребителите и какъв е рискът, свързан с тяхното здраве. В тази връзка вече има множество проведени изследвания, но повечето от тях са с коренно различни резултати едно от друго. Според част от проучванията излъчванията от телефоните са напълно безвредни, но според други – те могат да предизвикат образуването на тумори и развитието на други онкологични заболявания. Каква е истината?
Още: Холивудско кино у дома с Yettel и SkyShowtime
Още: За свободата да останем винаги свързани
Оказва се, че даже при наличието на високоразвити съвременни технологии учените все още не притежават надежден метод, който еднозначно да определи резултатите от влиянието на високочестотните излъчвания върху мозъка на човека. Все пак има надежда, че това най-сетне може да се случи, благодарение на група американски учени.
За разлика от рентгеновото излъчване и други форми на високоенергийна радиация с ядрен характер, при радиовълните с ниска мощност няма достатъчно енергия за проникване през клетъчната мембрана във вътрешността на живата клетка и за нанасяне на „удар“ по структурата на молекулата. Учените смятат, че за да може такова радиоизлъчване от мобилен телефон да предизвика генетични изменения в тъканите на мозъка е необходимо тази тъкан да е подложена на огромна доза облъчване. Въпросът е – случва ли се това при хората, които през целия ден почти не свалят телефонния апарат от ухото си.
Рискът може да бъде установен при точно измерване на количеството излъчване, поглъщано от мозъчната тъкан при нормално използване на мобилния телефон. Може да се каже, че такъв метод вече съществува.
Още: Отраженията на многообразието, представени чрез изкуството
Още: Евелин Костова и Владимир Зомбори влизат в забавни роли във видео скеч в сервиза на Huawei
Всичко на пръв поглед изглежда съвсем лесно. Предаваното чрез телефона високочестотно излъчване се поглъща от мозъчната тъкан. Това води до нагряване на тъканта, което може да бъде установено и измерено чрез магнитно-резонансна томография. За съжаление прекалено силното магнитно поле, използвано при провеждането на такова изследване, прави невъзможно сканирането на човек, държащ върху ухото си телефонен апарат с множество метални елементи в себе си. По-рано изследователите опитали да моделират такава ситуация, пропускайки през мозъчната тъкан електрически ток с помощта на електроди и фиксирайки разпределението на топлината. Оказало се обаче, че това изследване съвсем слабо отразява процеса в мозъка, случващ се при използването на мобилни телефони.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Yettel спира да публикува в социалните си медии
Още: А1 въвежда нови по-екологични и два пъти по-малки SIM карти
Сега група изследователи от Ню Йорк и Ню Джърси разработиха специална антена, която изпуска радиовълни точно по същия начин, както това се случва при антените на мобилните телефони.
В конструкцията на създадената от тях антена обаче не присъства нито една метална част. Това позволява провеждането на магнитно-резонансна томография по време на облъчване на човешкия мозък с излъчване от новосъздаденото устройство. Вече дори са се състояли първите експерименти с участието на доброволци. При тях учените успешно са измерили температурата в няколко десетки ключови точки в мозъка на тестваните лица.
В близко бъдеще тази технология ще позволи на учените да съставят пълна триизмерна карта на въздействието на излъчването от мобилните телефони върху човешкия мозък.
Още: Направи добър жест, а А1 ще го удвои
Още: Върховният съд на САЩ се съгласи да разгледа делото за забрана на TikTok
Това ще предостави възможност да се разбере какво е количеството на високочестотната енергия, поглъщана от мозъка в продължение на един среден по продължителност телефонен разговор. Така учените ще могат да установят представлява ли това реална опасност за здравето и живота на хората, използващи целодневно услугите на мобилните комуникации.
Редактор: Анна Маринова
