В пустинята Сахара са монтирани 500 хиляди 12-метрови параболични огледала, разположени в 800 редици. Съоръжението е впечатляващо и за да го заобиколите пеша, са необходими около два часа.
Всички огледала на всеки няколко минути се обръщат към Слънцето, за да вземат максималната енергия от него. Във фокуса на всяко огледало е монтирана тръба, по която тече синтетично масло.
То се нагрява до температура около 400 градуса по Целзий и превръща водата в пара, която се насочва към електрогенератор, изработващ електричество. Тъй като маслото не успява да изстине и в продължение на 7-8 часа продължава да излъчва, то станцията работи и през нощта, когато Слънцето е зад хоризонта. Тоест фактически денонощно.
Към края на 2018 година електроцентралата на края на пустинята Сахара ще бъде с размера на мароканската столица Рабат и ще осигури електричество за 1,1 милиона души. След завършването на строителството площта на централата ще бъде 2500 хектара, а мощността ѝ ще достигне 580 мегавата. Стойността на този грандиозен проект е 1,5 милиарда евро.
Към 2030 година Мароко планира да генерира 52% от своите потребности от електричество от възобновяема енергия, като намали вноса на нефт и други енергоносители. Досега енергетиката на страната почти изцяло е зависела от техния внос.
А ако се построят още няколкостотин такива слънчеви станции, то може да се осигури електричеството не само на Мароко, но и на цяла Европа – тогава Мароко ще стане лидер на световната слънчева енергетика. Но подобен проект засега е само във фантазията на мароканските ентусиасти на енергията от Слънцето.
