Прилагането на приетата законова рамка за забрана за използване на изкуствения интелект в ЕП на национално ниво може да стане жертва на субективната преценка на прилагащите това законодателство в българските институции.
Това коментираха експерти по време на дискусията "Дигитална демокрация: Европейската регулация на изкуствения интелект и основните права", организирана от Бюрото на Европейския парламент в България. На събитието бяха обсъдени мерките, които следва да предприемат държавите членки за включването на новите регулации в националните си законодателства.
В хода на дискусията стана ясно, че очакванията са самите забрани и регулации да се прилагат у нас по лична преценка на хората в институциите и най-вече според образованието им по темата. Според Добромир Иванов от Българската предприемаческа асоциация (BESCO) се очаква в известна степен секторът да се саморегулира, но според него това е трудно постижимо.
"Идеята е законът да разрешава доста неща, а институциите да контролират. У нас има нагласа, че законът трябва да забранява. Въпросът не е свързан само с това как прилагаме регламента, а как хората, които ще го прилагат, имат достатъчно познания по темата - критична е темата с реформите в образователната реформа", подчерта Иванов.
"Работим по това законодателство повече от две години. Въпросът е как да се балансира между потенциала и рисковете, как да предпазим гражданите и техните права и същевременно да не убием потенциала на нашите компании и иновациите, които развиват. Искаме да развиваме ИИ по начин, който да запази нашите демократични ценности", каза в началото на дискусията евродепутатът от ЕНП и българската ГЕРБ Ева Майдел.
Наскоро самата Майдел потвърди, че се създава и нова европейска агенция, която ще ограничава употребата на ИИ. Тя беше сред докладчиците по темата в ЕП и представи своята работа пред български журналисти в Страсбург, сред които и репортер на Actualno.com.
Кои са забраните?
Самата законова рамка е изградена като пирамида, като на върха са поставени най-опасните и рискови употреби на ИИ, които пряко касаят личността на гражданите, като например лицевото разпознаване. Ева Майдел подчерта: "Забраняваме лицевото разпознаване, като то ще се използва само в критични ситуации като например терористична атака", каза тя.
Припомняме, че преди две седмици европарламентът одобри с внушително мнозинство новата регулаторна рамка, която предпоставя новите ограничения за употребата на изкуствен интелект:
- забрана за използване на лицево разпознаване (биометрична идентификация) от правоприлагащите органи;
- забрани за социално оценяване и употреба на ИИ за манипулиране или използване на уязвимостта на потребителите;
- право на потребителите да подават жалби;
- използване на изображения от записи с цел създаване на бази данни за разпознаване на лица, които потенциално могат да се използват например от работодател.
Само 11% от технологичните компании в ЕС използват ИИ, стана ясно още по време на дискусията.
Изначално самият законов акт цели да осигури:
- защитава основните човешки права и демокрацията;
- запазване принципите на правовата държава;
- екологична устойчивост от опасен изкуствен интелект;
- насърчаване се иновациите;
- установяване на задължения за изкуствения интелект на основата на потенциалните рискове и степента на въздействие.
Снимки: Европейски парламент - България и Actualno.com
