Георги Къдрев е на 28 години и е роден в гр. Русе. Завършил е Информатика и Технологично предприемачество във ФМИ на СУ. Къдрев е съосновател и управител на българската софтуерна компания Imagga. Поговорихме с него за работохолизма, целите и успеха.
Г-н Къдрев, разкажете ни малко повече за работата си в Imagga.
Първоначалната идея за Imagga се зароди в последните дни на далечната 2007 г. Тогава започнах да работя по реализацията й като „домашен“ проект, за който отделях голяма част от личното си време. В началото на 2009 г. към екипа се присъединиха още 3 души, с които работим и до ден днешен. В момента работа ми в Imagga e свързана от една страна с техническото развитие на компанията и от друга с нейното стратегическо управление. Секторът, в който се намираме – анализ на изображения, е нещо, което в момента е много актуално и сме щастливи, че още преди няколко години бяхме достатъчно прозорливи да започнем да работим в тази област.
Каква е Вашата дефиниция за успял човек?
За мен успял е човек, е този който се чувства пълноценно, а такива са хората, които знаят, че от една страна реализират пълния си потенциал и дават най-доброто от себе си, и от друга вярват, че нещата които правят са от полза за много други хора.
По колко часа на ден отделяте за работата си? Колко е продължил най-дългият Ви работен ден?
Бих се определил като работохолик, тъй като огромна част от времето си най-малкото мисля за работа. На практика отделям по 10-12 часа на ден за дейности, пряко или косвено свързани с работата ми. Стигал съм и до 16-18 часа в определени периоди, когато това е било необходимо. Работохолизмът вероятно не е дългосрочна формула за успех, но при стартирането на една компания е необходим, за да разпали и поддържа искрата на едно ново начинание в конкурентна среда.
Срещали ли сте критика за дейността си? Как, според Вас, трябва един успял човек да приема критиката?
Освен самокритика и вътрешна критика в екипа, на каквато ежедневно се подлагаме с цел да изчистваме максимално визията си по различни въпроси, сме били критикувани и за начина, по който подхождаме, за това до колко сме фокусирани в една или друга посока. Човек трябва да приема критиката, така че дори 10% от нея да са верни да успее да извлече полза от тях и да се подобри. Негативната реакция към критика най-често е признак на ниско самочувствие.
Има ли в България завист към успелите хора? Вие усещали ли сте такава?
Според мен във всяка една страна има завист към успелите хора, която се проявява с различна сили и под различна форма. Колкото по-нисък е стандартът на живот, толкова по-изявена е склонността към завист. Завистта всъщност е скрита форма на възхищение, комбинирана с чувство за неувереност и страх от собствения ни провал. И на мен не ми е било чуждо това чувство, но с течение на времето успявам да го притъпявам и заменям с радост от успехите на останалите, които да ме зареждат с оптимизъм за собствения ни успех.
Доколко успехът се дължи на индивидуалните качества на един човек и доколко на допълнителни фактори (екип, късмет и т.н)?
Бих извадил екипа от допълнителните фактори. Според мен той е определящ за успеха на една компания. Хора с достатъчно ентусиазъм и способност да се учат и развиват могат до постигнат всичко в бизнеса. Не вярвам в „късмета“. Според мен това което се проявява като късмет е резултат от положителните стъпки, които човек е предприемал до момента, независимо, че връзката може да не е очевидна. Сентенцията, че „късмет е, когато подготовката срещне възможността“ определено ми допада.
Има ли успял в световен мащаб човек, на когото се възхищавате и защо?
Има много такива. Лично аз имам афинитет към хората, които си поставят много амбициозни цели и ги преследват независимо от трудностите (но не „на всяка цена“). В интерес на истината смятам, че колкото по-амбициозна цел си поставиш, толкова по-голям е шансът ти за успех, тъй като мобилизираш максимума от себе си и си готов да прескачаш по-големи препятствия. Най-пресни впечатления имам от Елън Мъск (Elon Musk) - съонсователят на Tesla Motors и Space X – човек, който движен основно от филантропски подбуди успява да пробие в индустрии като автомобилостроенето и ракетостроенето, след няколко много успешни бизнеса в интернет пространството, един от които е добре познатият ни PayPal.
