Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Защо добрите дела не остават ненаказани

11 юли 2013, 08:47 часа • 27692 прочитания

От ранна възраст ни учат да бъдем дружелюбни, добри, великодушни. Практиката обаче показва, че алтруизмът и щедростта понякога се наказват жестоко.

Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.

Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега

По нови данни хората често реагират негативно на голям принос от страна на другите, с подозрение се отнасят към предложението за помощ и са склонни да прогонват „благодетелите”. Изглежда нелогично, нали? Нека да видим защо е така.

Решаването на много сериозни проблеми – от изменението на климата до политическата криза, изисква сътрудничество и взаимодействие. Разбирането защо обединението се получава далеч невинаги е много важно за най-различни аспекти от нашия живот.

Социолозите Кайл Ирвин от университета „Бейлър” и Кристина Хорн от Вашингтонския университет смятат, че стремежът да се накажат благодетелите произтича от привързаността към социалните норми.

Още: Прогноза за времето - 23 декември 2024 г. (понеделник)

Още: „Думата „благодаря“ е прекалено малка“: Говори Петя, която стана първата майка с трансплантиран черен дроб у нас

Изследователите направили експеримент, в хода на който 310 студенти направили игра, в която се борели за награда – трима победители получавали стодоларови карти за интернет магазин. Всеки участник получавал по 100 точки и попадал в група от шест души.

Всички внасяли в общата каса толкова точки, колкото искат, след което експериментаторите удвоявали сумата и я разпределяли поравно между играчите. Ако цялата шесторка даде всичките си точки, то те се удвояват при всеки и всички ще спечелят. Ако някои се стиснат, те попълват своя запас от точки, но при останалите той намалява.

Доброволците правели своя избор в зададен ред и можели да видят вноските на другите, но взаимодействали с партньорите си не лице в лице, а чрез компютър.

Психолозите искали да контролират някои променливи, затова планирали отрано някои неща. Във всяка група имало само един човек, а ролята на петимата останали се разигравала от компютърни програми със зададен маниер на поведение. Човекът така бил винаги пети поред и можел да изработи стратегия, изхождайки от четирите предишни. Средната величина на тези четири ставки винаги се равнявала на 50 точки, тоест половината от максималната ставка.

Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"

Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини

Участниците с удоволствие наказвали другите, независимо че се лишавали от собствени точки. 77% от доброволците приспадали поне един бал от другите участници в групата, а средната величина на собствените им загуби била почти седем точки. Не е чудно, че повечето (почти 70%) решавали да накажат гратисчиите, които влагали доста по-малко от останалите с желанието да получат по-големи дивиденти за нищо.

Но ето любопитен детайл – 51% от участниците наказвали също и прекалено щедрите „извратеняци”. С други думи, повечето били готови да намалят своите шансове за победа, за да уязвят най-големия приносител в общия успех. Освен това много от доброволците впоследствие признавали, че биха искали да го изхвърлят от групата. Средният рейтинг на симпатия към щедрия играч се оказал равен на три от девет бала.

Защо?

Психолозите открили зависимост между степента на строгост на социалните норми и желанието да се накаже този участник от групата, който иска да си сътрудничи с останалите повече от всички. Ако ставките на четиримата първи играчи били еднакви (тоест когато на доброволеца му давали да разбере, че в обществото е прието да се постъпва именно така, а не иначе), то реакцията на поведението, несъответстващо на нормата, ставало по-рязка.

Най-интересното: силата на социалните норми не влияела на наказанието на скъперника. Той бил лишаван от точки във всички случаи, тоест скъперничеството при всички обстоятелства се възприемало като правонарушение.

Излиза, че гратисчиите никога не ни харесват, а хората, готови да жертват за общото благо, се приемат само в случай че поведението им ни се струва типично. В противен случай ние ги наказваме по същия начин, както скъперниците.

Можем само да гадаем за причините на такова поведение. Може да ни се струва, че щедрият човек си има хитър план за собствено обогатяване – иначе защо му е да се жертва, когато никой друг не го прави? И ние си затваряме очите за това, че дейността на този човек ще донесе полза, включително и на нас самите, и решаваме да се придържаме към строги социални правила.

Изследователите разбират, че при други обстоятелства резултатът от експериментите може да е различен (например при по-голямо възнаграждение или друг вид наказание).

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Social Science Research.

Още инетересни новини четете на megavselena.com.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Виктория Пенева
Виктория Пенева Отговорен редактор
Новините днес