„Двойната същност на Христос е била за мен винаги дълбока, неразрешима загадка; копнежът, този толкова човешки, толкова свръхчовешки копнеж, човекът да стигне до Бога – или по-точно: човекът да се възвърне при Бога и да се отъждестви с него; тази носталгия, толкова загадъчна и същевременно толкова действителна, отваряше в мен големи рани и извори.”
Н. Казандзакис
В думите на Никос Казандзакис (1883-1957) прозират ясно основанията и страстта му да пише, както диша, въпреки реалните опасности от принудително емигрантство и цензура. Няма хипербола – точно това се случва на писателя и забранените му произведения, след като написва анатемосания от гръцката православна църква скандален роман „Последното изкушение на Христос” и е принуден да си отправи към емиграция. Умира през 1957-а огорчен и далеч от родината, със забранени творби.
Защо скандален? Не е достатъчно да си гледал набедения за скандален (защото църквата отново реагира остро) филмов шедьовър на Мартин Скорсезе „Последното изкушение на Христос” с Уилям Дефо в ролята на Христос и Харви Кайтел като Юда, за да знаеш отговора на този реторичен въпрос. Но преди да гледаш най-яркия нов спектакъл на Народния театър Последното изкушение, хубаво е да си прочел романа, който се пие като животворна вода насред пустиня. За да прозреш всички нюанси на силната драматургична версия на Веселка Кунчева и Ина Божидарова, реализирани оригинално под режисурата на Веселка Кунчева.
Екипът на този визионерски спектакъл много предано е следвал версията на оригинала и внимателно е надстроявал ярки картини, извлечени като видения от романа. Актьорите Александра Василева, Жорета Николова, Параскева Джукелова, Ева Тепавичарова, Валери Йорданов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Цветан Алексиев и др. демонстрират отлична ансамбловост, въпреки че действието има съноподобна и силно метафорична конструкция, разпокъсано е и на моменти безкрайно. Не е изненада, че Юда на Христо Петков е по-мощен от Исус на Пламен Димов. Причината вероятно е и във факта, че точно преди 10 години Христо Петков също играе Иуда Искариот, само че в спектакъла на Иван Добчев „Лазар и Иисус” в Сфумато. Сега този образ е обогатен и брилянтно разгърнат в провокативния спектакъл на Веселка Кунчева. Важно е също, че сценографията, костюмите и куклите на Мариета Голомехова са великолепни образни решения, плътно следващи режисьорските идеи.
Къде се крие последното изкушение?
Не е някъде по изстрадания път към спасението, а е най-горе, на самия връх на кръста – там, където страдащият за греховете на цялото човечество изведнъж се поддава на съблазнителни видения на един спокоен живот с голямо семейство, далеч от изкупителната жертва и мъчителната смърт. „Колко се радва, че се бе отървал от страданията, от мъченичеството и Кръста”, казва писателят за неговия Христос, представяйки го като простосмъртен с нормални мечти за семейно щастие и деца. Именно това място е заклеймено от църквата. В радикална авторска версия на Казандзакис си позволява сериозно, но логично отклоняване от евангелската догма.
С това рисковано действие големият гръцки писател си спечелва любовта на няколко поколения читатели, но църквата никога не му прощава.
В памет на тази писателска дързост и необикновен талант, но и с опит за катарзис на скептичния зрител на 21 век е сътворен един от най-съкровените спектакли на Народния театър: Последното изкушение.
Текст: Патриция Николова
Снимка: Иван Дочев
"Последното изкушение" се играе на 23 и 29 юни в Народния театър
