Елианна Лилова, директор на фестивала ONE DANCE WEEK, разказа пред Actualno.com за многообразната програма на фестивала, богатството на съвременния танц и пожеланието за държавна културна политика, развиваща съвременното изкуство. Елианна е културолог и комуникационен специалист по образование, който работи за развиване и разнообразяване на социалния и културен живот в България.
Тази година за втори път Пловдив ще бъде домакин на ONE DANCE WEEK. Защо избирате града? Какво може да кажете за културния живот и публиката, която ще бъде там?
Елианна Лилова: Пловдив е прекрасен град – пълен с живот и изобилие от културни събития. Докато се разхождаш из улиците, лесно можеш да усетиш неговата космополитност, откритост към света, да чуеш езици от всеки край на земята, да се потопиш в един невероятен микс от исторически пластове, етноси, култури. Едва ли има по-подходяща сцена за ONE DANCE WEEK от този уютен град, който ни прие с отворени обятия и вече втора година ще бъде наш домакин. Точно преди две години екипът на ЕДНО предприе една смела и вдъхновяваща стъпка, за да подкрепи кандидатурата на Пловдив за културна столица на Европа 2019, която вече е факт. Радваме се, че можем да бъдем част от този процес.
Какво ще видим на тазгодишното издание на ONE DANCE WEEK? Кои са основните акценти в програмата?
Елианна Лилова: Тазгодишната селекция определено е една от най-силните в цялата история на фестивала, достойна за конкуренция на най-известните и установени световни форуми на съвременен танц. Затова и отговорът на втория въпрос е много труден и дори невъзможен за мен, тъй като намирам всеки спектакъл за акцент. Всеки спектакъл носи свой собствен почерк и представя своя уникална гледна точна за съвременното танцово изкуство.
Пловдив ще бъде домакин на артисти от световна величина. Между тях са носителят на голямата награда за танц на Испания Даниел Абреу, носителят на Европейската награда за нови театрални реалности Вилиям Дочоломански (FARM IN THE CAVE), носителят на наградата за хореография на Германия и драматург в театъра на Пина Бауш Раймунд Хог, носителят на най-престижната награда за танц в Швейцария - Филип Сер, провокативният и носител на множество награди за пърформънс Тражал Харел. На ONE DANCE WEEK ще гостува и невероятната френска компания MPTA, добре познати на световната сцена със своя поетичен, емоционален и силно визуално въздействащ цирково-акробатичен език, както и младите таланти на корейската танцова сцена - Кил Сео-Янг и Ким ДжаеСеунг.
Може ли да изберете спектакъла, който не трябва да бъде пропускан? Какво очаквате с нетърпение?
Елианна Лилова: Всеки спектакъл е частица от красивия и вдъхновяващ пъзел наречен „съвременен танц“. Всеки хореограф идва със собствен инструментариум от емоции, движения, сценична обстановка, послания, смисъл. Ако желаете да се докоснете до тази магия, то ви препоръчвам да не изпускате нито един от спектаклите в програмата на ONE DANCE WEEK. А ако вече сте решили да проследите всички спектакли, за вас има специален Фестивален пас на цена от 40 лв.
Как се разви през годините интересът на публиката към съвременния танц? Може ли да кажем, че вече имаме общност в тази сфера?
Елианна Лилова: Никога няма да забравя първото издание на фестивала през далечната 2008 година. Имахме невероятна международна програма и спектакли, които реално не знаехме на кого искаме да представим или казано по-друг начин – определено не бяхме наясно коя е нашата целева публика. Знаехме само едно – че съвременният танц е едно най-атрактивните и смели жанрове в семейството на съвременните изкуства и в световен контекст апелира към хора от всякаква възраст и интереси. И стартирахме. При това доста успешно. Щастлива съм, че през годините продължавам да виждам в залите лица от онази 2008 година, което за мен определено значи, че вече има общност от любители на съвременните изпълнителски изкуства, като за това, разбира се, "вина" носят и всички събития, посветени на жанра, както и всички артисти и компании за съвременен танц в страната.
Относно интереса, убедена съм, че оттук нататък той само ще расте, защото съвременният танц е много близък до съвременния човек като емоционалност, преживяване, теми, светоглед и др.
ONE DANCE WEEK включва и ателиета за професионални артисти. За какъв тип пърформари са предназначени програмите? Какви са възможностите, които им предоставяте? Подходящи ли са за студенти?
Елианна Лилова: Преди няколко години стартирахме различни образователни модули, насочени както към професионалисти, така и към студенти. Тези модули включват ателиета, лекции, дискусии, прожекции, разговори с артисти и др.
Сред ателиетата тази година са работилницата с Бенджамин Кан, в която участниците ще изследват взаимодействията между движенията и начините, по които създават нови измерения или променят обичайната логика. Габор Варга ще проведе уъркшоп, който въвежда фолклора и традицията в съвременния свят. Участниците ще се запознаят с определени аспекти на традиционния унгарски танц, както и с физическата импровизация, от което ще създадат свой собствен народен танц. Уъркшопът с Майкъл Хенроте Делуни, танцьор в компания на PHILIPPE SAIRE, ще е по спектакъла ЗАТЪМНЕНИЕ, който ще бъде представен на 31 октомври и 1 ноември.
Освен танцови ателиета за първи път тази година ще имаме и ателие за светлинен дизайн и изграждане на светлинна сценична сценография. Бих желала да отбележа, че всички ателиета са безплатни и участието в тях става след предварителна регистрация и селекция на адрес: http://edno.bg/blog/tancovi-atelieta.
Като човек, който работи за развиване на културния живот в България, как виждате динамиката му през последните няколко години? Голяма ли е разликата между отделните градове?
Елианна Лилова: Всеки град има своите специфики, своите особености, своите публики и навици, своите артисти, но когато става въпрос за изкуство и по-специално за съвременен танц, тези ограничения падат. Телата на изпълнителите, музиката, сценографията, визионерският поглед на хореографите разказват истории отвъд географските граници, отвъд очакванията и предразсъдъците. Това е и магията на съвременния танц. Няма нужда от думи и допълнителен контекст.
Относно динамиката, щастлива съм, че напоследък има все повече събития за съвременно изкуство. Бих искала и държавните институции да започнат да обръщат повече внимание именно на него и то да стане основен приоритет в държавната културна политика – реформа, която всички ние, работещи в културната сфера в страната, чакаме от дълги години.
