Апостол Карамитев си отиде на 50 години, на 9 ноември 1973 г., и остана завинаги един от най-обичаните български актьори на всички времена. Тази година се навършват 100 години от рождението му. Последните му думи са записани само ден преди актьорът да си отиде от този свят. Карамитев умира по време на снимките на филма "Сватбите на Йоан Асен", а ролята му е доиграна от Коста Цонев.
Още: Райна Кабаиванска получи златна звезда на Алеята на славата на оперното изкуство
Още: "Отчаяни съпрузи 2: Бракувани": премиера с много смях и дълги аплодисменти (СНИМКИ)
Мислите, които Апостол Карамитев споделя в това свое последно интервю, звучат изключително съвременно. Убедете се сами:
"Как да ви кажа, на мен ми е много неудобно да говоря за миналото, защото аз миналото не го обичам. От нищо не се срамувам и за нищо не съжалявам, но миналото си е минало - хубаво, добро, било е. Може би защото професията ми е такава, та и за бъдещето си не обичам много да говоря, макар че мисля за него. Колчем съм правил планове, винаги не е ставало точно това, което съм си мислел. Затова за бъдещето - айде да не говорим, макар че мислим.
И ни остава само едно - това проклето... и хубаво настояще. Знам ли... цял живот настоящето е запълвало живота ми. И то настояще, такова едно, изпълнено само с работа. Петдесет години, като си помисля, много бих искал да видя и да преценя какво в живота ми е било победа, какво е било поражение. И стигам до едно тъжно заключение, че много от победите, които някога така съм тържествувал, когато съм ги извоювал, след време се оказват жалки и незначителни. И обратното - много от пораженията, много от това, което са били неуспехи за мене, с времето се оказват големи победи. Победи над себе си, над собствената си гордост и над собствените си заблуждения. Знам ли... работа, работа, работа. Това е бил животът ми. Това е и навярно това ще бъде.
Още: Башар Рахал за Actualno.com: Човек си тежи на мястото, театърът е начин на живот
Още: Яна Титова поставя пиеса на Захари Карабашлиев в Младежкия театър
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: От Народния театър съобщиха колко е хонорарът на Джон Малкович
Още: 24 от най-добрите комедианти в България се включват в Комеди маратон на Comedy Club Sofia
ОЩЕ: Отбелязваме 100 години от рождението на Апостол Карамитев със събития в два поредни дни
Аз не знам вече кое е добро, кое е лошо. Аз вече не знам в живота ми, в миналия, аз не знам кое е победа, кое е поражение. И не искам да знам. Пак ви казвам - за нищо не съжалявам и от нищо не се срамувам. Но само едно знам - Господи, що нещо ни чака занапред! Що работа ни чака занапред. Както е казал поетът (Веселин Ханчев, бел.ред.) - "за да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори".
Все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко щастие.
Още: Дълги аплодисменти за "Съвършени натрапници" в Tеатър Artvent
Още: Известен руски балетист загина след мистериозно падане от 5-ия етаж (ВИДЕО)
Това щастие, дадено на човека от родители, от приятели, от учители, от любима, от деца, от народ. Дадено му е от хора, от човеци и е предназначено за хора, предназначено е за човеци. Някога, преди много години, в моите бурни младини аз имах чувството, че светът е създаден за мене, че светът се върти около мене и че светът съществува чрез мене. Петдесетте години, които изживях, многото погребения, на които присъствах, ме накараха да се убедя, че светът не съществува за мене, че аз не съм пъпът на вселената и че светът не се върти около мене. Но това ме научи на едно друго нещо - че това просто, вълшебно нещо, което е животът, човек трябва, колкото може по-честно, по-умно, по-запълнено да изживее. И може би, може би този живот няма да е сбъдновението, за което е мечтал на младини. Няма да е крилата мисъл, полет, а ще бъде може би само една клетка, която приема сока от земята и го предава нагоре. Може би животът няма да бъде шумолене, няма да бъде листа, няма да бъде плодове, а само тъкан, само клетка. Но и това е живот. Това е може би предназначението ни. Това, което сме взели, да дадем. Да върнем това, което сме взели от хората - да го върнем на хората. Както е казал поетът - "за да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори".
Аз станах на 50 години. Какво е минало не знам. Важни ми са следващите десет години, следващата десета роля, следващата десета постановка, следващият десети випуск, който трябва да пусна във ВИТИЗ. Па тогава един ден може би, кой знае... Целият свят е сцена и всички хора по света - актьори."
