За рождения си ден Стоянка Мутафова ще бъде на сцената на Сатиричния театър "Алеко Константинов", където е преминала и по-голямата част от живота й.
Днес, 2 февруари, примата на Сатирата навършва 92 години. Вечерта тя ще зарадва публиката с участието си в спектакъла "Столетие мое" (от Мишел Лоранс), където играе главната роля. Нейната героиня Малу празнува стотния си рожден ден и по този повод цялото й семейство се събира около нея. Само няколко дни след това, на 19 февруари, неуморимата актриса ще се въплъти героинята мадам Буланже, която върти публичен дом, в спектакъла от Юрий Дачев по произведения на Илф и Петров "Златният телец".
Освен на сцената на любимата Сатира, Мутафова ще отбележи 92-ия рожден ден и на сцената на Младежки дом – Шумен, където на 5 февруари ще представи емблематичния спектакъл "Госпожа Стихийно бедствие". Това ще е юбилейното представление на комедията по Алдо Николай – за 800 път.
Преди два години, когато голямата актриса празнува 90-годишен юбилей, Мутафова каза пред БГНЕС: "За мен този театър (Сатиричния театър) е кажи-речи всичко. Даже може би съм жертвала детето си, без да искам, заради театъра. Моята мечта да бъда артистка беше толкова голяма и голяма битка с баща си имах, който се съсипа да ми втълпява, че не съм родена за артистка, че нямам никаква дарба, ама никаква. Понякога това много лошо ми влияеше, защото той е бил драматург в Народния театър, той разбираше много театър. Той беше много високо културен и образован човек. Следвах класическа филология, искаше да ме прави археолог. Не успя да се наложи, но успя да ме накара до край да изкарам университета и след това аз се чувствах свободна и станах артистка. Един ден той ми каза: "Виж какво, ти нямаш данни, не си хубава". Красавица де, тогава по мое време беше много важно да си красавица. И по това ги избираха много често. Така нещо, ако ти липсва хубост, отиваш назад. Той ги знаеше тези работи и ми каза: "трябва да знаеш, че или трябва да бъдеш номер едно, или хич". И аз тогава казах: "Аз ще бъда номер" и си повярвах. Той ми се изсмя. Аз му викам: "Смей се, ще видиш". И не можа да види, де. Т.е. като казвам номер едно, аз в никакъв случай не се слагам номер едно, но съм между тези, който се отделиха, няма какво да скромнича. И съм между единиците. Разправяше едно време една баба, че когато някой каже нещо, винаги едно птиче лети и казва: "Амин! Амин! Амин!" Сигурно съм го казала в "Амин", та е станало", каза Стоянка Мутафова.
Въпреки че казва за себе си: "Мрачен човек съм по-скоро. Не толкова тъжен, колкото мрачен. Не обичам компаниите, например. От малка, от дете винаги съм избягвала калабалъка, да съм с много хора. Много приятелства – не. Винаги съм имала приятелка една, повече не. Другото не е приятелство. И смятам, че който говори, че има много приятели, той няма нито един. Някои казват: "Аз имам приятели, с приятели бяхме, така обичам приятелите си". И колко приятели имаш? Ти не можеш да бъдеш приятел с толкова много хора. Приятелството трябва да се цени и трябва да си подбираш приятелите", днес всички я опровергават. Защото Стоянка Мутафова не е "Стихийно бедствие", а явление. В най-хубавия смисъл на тази дума.
Като реверанс към публиката на Стоянка Мутафова билетите за представленията в Сатирата с нейно участие през месец февруари ще са с цена 8 лева.
На 7 април миналата година Мутафова прие наградата за цялостен принос за развитието на българския театър, носещ името на великия неин колега - покойният Георги Калоянчев. Награждаването на Мутафова бе кулминацията на церемонията по връчването на първите награди "Златен Кукерикон", учреден по повод 56-ата годишнина на сатиричния театър "Алеко Константинов".
Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София. Завършва класическа филология в Софийския университет и Държавна театрална школа в столицата. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър "Ив. Вазов" . Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър "Ал. Константинов". През 2001 г. получава наградата "Паисий Хилендарски", а през 2002 г. орден "Стара планина", първа степен.
