Стотици поднесоха цветя пред паметника на Васил Левски, в чест на 152-рата годишнина от гибелта на Апостола на българската свобода. Всяка година на 18 февруари си спомняме най-ярко делото на българският революционер, национален герой и борец за правда.
За чиста и свята република
Васил Левски е най-значимата фигура в българската история, не само заради неговата революционна дейност и саможертва, но и заради могъщият символ на идеал и безгранична любов към родината, който гравира в сърцата ни.
Днес, 152 години след трагичната смърт на дякона от Карлово, заветите му продължават да вдъхновяват поколения българи да отстояват идеите за чиста и свята република и равноправност между народните.
Но делото на Апостола не бива да бъде помнено само днес. Неговият дух и памет трябва ежедневно да ни напомнят за пътя, по който трябва да вървим, за борбата, която трябва да водим и за смелостта, която трябва да имаме, за да бъдем по-силни, по-обединени и по-добри.
Във времена на раздор и обезверение имаме най-голяма нужда да се върнем към корените си, към заветите на Левски, които ни учат на честност, себеотдаденост и безкористна любов и вяра към човека. Повече от всякога трябва да си припомняме, че истинската промяна започва от всеки един от нас - от нашите дела, почтеност и готовност да се борим за по-добро общество. Нека с действията си доказваме всеки ден, че сме достойни наследници на каузата на националните ни герои и че България винаги ще бъде земя на свободни, честни и обединени хора.
И отново да си припомним: коректната дата, на която се прекланяме пред паметта на героическата личност, е 18 февруари. Нашите историци, които са специалисти в областта на Българското възраждане, отдавна са се произнесли по темата. Ясно е, че денят 19 февруари е добил гражданственост и в този смисъл - институционалност, но е плод на незлонамерена техническа грешка. Тя е допусната след преминаването на страната ни от Юлианския към Грегорианския календар. Това става в 00:00 часа на 31 март 1916 г. Тогава вместо 1-ви, настъпва 14-ти април.
Левски е обесен на 6 февруари по стар стил. Прибавяйки нужните за новия календар 13 дни, датата трябва да се брои от самия ден 6 февруари, когато по летописните сведения е изпълнена смъртната присъда сутринта. Така се получава коректната дата 18 февруари по Грегорианския календар.
Подобно фактическо обстоятелство не е без значение, тъй като е част най-малко от възпитанието в отношение към особеностите на общото ни минало. С това напомняне, разбира се, е редно да бъде изчистен веднъж завинаги този казус. Дължим го на Левски и паметта за него!
