Първа глава
Гост
Тая прохладна майска вечер чорбаджи Доган, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора на Боянските сараи.
А челядта му беше многобройна, но той беше този, които разпределяше порциите.
До бай Доган седяха около трапезата рояк деца - големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и еврофондове. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ, всичко друго беше Пунта мара.
Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело:
- Яжте, татовата, да порастете като Делянчо! Карадайъ, налей паницата пак!
Слугинчето отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Бай Доган я поднасяше на децата, като казваше благоразположено:
- Пийте бре, маскари!
И паницата изреждаше всичкия народ. Очите им светваха, бузите се зачервяваха и той си облизваше с наслаждение устните. Мислеше си: „Ееех, можеше да има и пържоли, ама ми събориха барбекюто!“
Доган имаше свой практически възглед за възпитанието. Човек хидроинженер и философ, от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре човешката природа и знаеше, че онова, което се запрещава, по силно се желае. По тая причина, за да ги заварди от наклонност към кражба, той поверяваше на децата си ключа от ковчега с парите от КТБ.
- Делянчо, иди отвори „Българската банка за развитие“ и ми донеси кесията с минцовете от „Тракия“!
Друг път поръчаше на другиго:
- Бисеров, иди ми отчети от панерчето с жълтиците от ТЕЦ „Варна“, та да ми ги дадеш, като се върна. - И излизаше.
Доган само на трапезата виждаше народа си вкуп и тогава допълняше възпитанието му по доста своеобразен начин:
- Данчо, Ментичке, не се пресягай пред Фандъкова на софрата, не бъди такъв фармасонин.
- Каракачанов, не дръж ножа като касапин, не коли, ами режи човешки хляба. И не го бърши в дънките, дето ходи с тях чак до Вашингтон.
- Сотире, що си се разкопчал като ахиевски читак? Да не си на среща в ЦУМ?
- Джамбазки, сбери си дългите мотовили, да се сместят и други хора. Кога идем на полето, там се разтягай.
Но само когато беше разположен Доган, наставленията му имаха такъв тон; сърдит ли беше нещо, на трапезата царуваше гробно мълчание.
И народът се умири.
Сега най-малкото човече, което спеше на ръцете на баба си изплака.
- Спи, бабината, спи, че Мис България ще дойде да те грабне - казваше му бабата, като го люшкаше на коленете си.
Доган се навъси.
- Мале - каза той, - стига си плашила с тия пластични хирурзи децата! Ще им оживей страхът от хиалурона.
Доган не довърши думата си. Изрухтя нещо в тъмното дъно на двора; керемиди паднаха с трясък от стряхата на зида. Слугинчето Карадайъ, който събираше там прострените ризи, изпищя и завика: "Хайдути! Хайдути!"
В двора настана страшна смутня.
Доган насочи пищова, сниши се и извика страшно:
- Давранма!
Той почака един миг с пръст на запънката.
- Бай Догане - прошушна един глас.
- Кой е тука? - попита Доган по български.
- Бай Догане, не се бойте, ваш човек съм! Ида отдалеч.
- Откъде отдалеч?
- От много далеч, бай Догане - пошушна ниско гостът.
- Откъде?
- От Диарбекир, от гурбет. Връщам се, защото вицепремиера Марияна Николова, каза, че тук заплатите вече са много по-големи!
Радеви вълнения
Генерал Радев беше високо, стройно и хубаво момче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което пилотската униформа отваряше още повече.
Тия дни Генерал Радев беше твърде улисан, защото приближаваше денят да подпише указа за Гешев, но днес беше ден за изпит. Изпитващата, госпожа Кирияк Корнелия присви поглед, приглади коса, скоро си беше правила фъш-фъш:
Радев, я ми кажи, кой български цар обеща да ни оправи за 800 дни?
Генералът смутено мълчеше. Строгият глас на изпитващият го вцепени.
- Доста небрежно е преподавано. – промърмори Решетников.
- Кажи ми сега, кой изнамери българската азбука?
Тоя въпрос също го позатрудни. Той попримигна, за да си докара на ума отговора, зина да каже, но се спря несамоуверено и готово да се смути.
- Нашето А,Б,В, Радев, кой го написа?
Генералският поглед светна:
- Другарят Първанов. Нашето Гоце, той измисли нашето „АБВ“.
- Радев, кажи ми сега, кой цар освободи българите от гръцко робство?
- От гръцко робство избави българите цар Асен, а от европейско робство ще ги избави цар Путин, от Русия!
Глава последна
Гибел
Подир половина час цялата орда, победоносна, свирепа, демонически весела, излазяше из дола с указа за назначението на Гешев, набучен на прът.
Отзади носеха, натоварени на едни кола, недействителните бюлетини от последните избори.
С дивашки викове сганта дойде в града. Той беше по-пуст и по-мълчалив от едно парясано гробище. На мегданя побиха трофея.
Само един човек се мяркаше там, като един призрак.
Той беше Йоло Денев.
Обесиха го на касапницата.
Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира. Той и кресливите майки на тези уж болни деца.
Автор: Калинка Тодорова, Прас-Прес
