Седим оня ден с един от математиците на Щаба и си говорим колко по-добре е да има локдауни. Макар че и двамата сме на мнение, че те лекуват повече обикновения грип отколкото ковида, но все пак са по-ефективни от ваксината на AstraZeneca. Недоумяваме, значи, как е възможно да съществуват хора, които да продължават да мрънкат, че си седят вкъщи и така помагат на други. Това е най-ленивата форма на добротворчество, по-малко работа вършат само учителите в дистанционното обучение. И тогава аз отбелязвам, че всеки следващ локдаун все по-добре ни се получава, още два-три и ще им хванем тотално цаката. Не толкова от здравна гледна точка, а в по-общ смисъл. И давам примери за напредъка ни през последната година, която живеем с вируса и най-добрите мерки в света. Слушайте.
Още: 13 мерки, които ще направят България велика отново
Още: Възстановяването на Ивицата Балгерия
При първото затваряне всички имахме завишени очаквания към реалността, мислехме си, че ще почетем някоя и друга книжка, ще попляскаме от балкона, ще завъртим една баница с праз и докато се усетим – пак ще е като преди. Само дето ще сме станали по-добри хора. От самолет се виждаше, че това е глупост. Но хората успяваха да се самозалъжат, а аз не съм от ония българи, които не се радват на чуждия успех. Сега всички тия неща ги няма. Нито някой е седнал книги да прелиства, нито кой знае какви очаквания храни за човечеството, включително и с праз. Пляскаме само на Къци, ако изимитира хубаво Майли Сайръс. Тоест, все пак ценим изкуството. Хората най-после проумяха, че надеждата по принцип е нещо коварно и няма голям смисъл от нея. Което, разбира се, не означава да не си изберат хубавец на предизборен плакат и не задраскат който номер им е указан. То пък човек не може съвсем без илюзии да живее.
Понеже зачекнахме културата, там нещата са несравними. Свидетели сме на сериозен прогрес. Обърнете внимание, миналата година тук-таме някой музикант изваждаше парче, записано в хола му и плахо го предлагаше на аудиторията. Днес подобни самодейности са преодолени. Правителството обеща да отпусне компенсации за изпълнителите да не правят повече такива неща. Творците най-после разбраха, че без държавата са за никъде. И освен това тия четири хиляди и нещо лева са съвсем разумна цена някои от тях да спрат да пеят, че не на всички това им е силата, дайте да не се лъжем.
Благодарение на общите ни усилия вече имаме и българска номинация за Оскар. С много по-голямо национално самочувствие сега човек си седи на дивана. Особено пък ако е спазил законно установения срок и се е изказал в подкрепа на Мария Бакалова на стената си във фейсбук. Това е един вид морален императив, който миналата година ни беше недостъпен. Едно е да си затворен и неизвестен на света, друго е да си се прочул и вратата на Холивуд да е отворена за нашенци. Идваме, както вика Черепа.
Още: Готови ли сме за Пепи Еврото?
Изобщо, където и да погледнеш, само позитиви виждам аз в локдауна и математикът на Щаба също направи една кратка калкулация, че и при него е така. Едно време, дето се вика, е бил начален даскал, а сега го канят по телевизията да се изказва за живота. Ето това се нарича компенсация!
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
И ми хрумва накрая, абе ние пет века Османски локдаун имахме. Преди това с византийците мерки спазвахме. До неотдавна само вкъщи си седяхме по съветска линия. Та сега едно демократично затваряне ли ще ни прекърши?! Това, според мен, има предвид министър Ангелов, като говори за „българския модел“. Освен ако няма предвид себе си, че я как се разхубави пред очите ни. Щяхме ли иначе да го забележим, ако не беше станала тая работа с вируса?
Автор: Драго Симеонов, Прас Прес
Още: Защо са ни оръжия, като имаме лайкове?
Още: Приключенията на Оранжевия тигър в огледалния свят на карикатурата
