В първата част на този материал ви запознахме с коалиционните управления на България до 2013 г. През този период не е имало нито едно правителство, което не е разчитало на гласовете на коализионни партньори в Народното събрание. Във втората част ще се върнем чак в зората на прехода, когато първото правителство на СДС с премиер Филип Димитров беше провалено от ДПС. Обърнете внимание, че в представения период ДПС участва пряко в управлението – или като мандатоносител, или като коалиционен партньор. Уверете се сами:
Още: ДПС на Пеевски провежда извънредна национална конференция в НДК
Още: Ваня Григорова: Всичко в държавния бюджет е кодирано
Злополучният Орешарски, Пеевски и ДАНС
Правителството "Орешарски" идва на власт след парламентарните избори през 2013 г. Бойко Борисов връща мандата, поради отказа на другите три партии в парламента да подкрепят правителство на ГЕРБ. Правителството е оглавено от кандидата на БСП за премиер – финансистът Пламен Орешарски, който твърди, че сформира експертен кабинет от представители на БСП, ДПС и независими. Партиите, подкрепящи правителството, имат 120 депутати в парламента. Волен Сидеров от "Атака" осигурява необходимия кворум от 121 души и получава прозвището "Златният пръст". Регистрацията му е посрещната с аплодисменти от БСП и ДПС, а депутатите от ГЕРБ напускат пленарната зала.
Снимка БГНЕС
Още: Кога ще се разглежда проектобюджетът на страната след Нова година?
Още: Президентът Румен Радев осъди атаката в Магдебург
На 14 юни 2013 г. по предложение на премиера парламентът избира депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС. Това предизвиква многохилядни протести в София и други големи градове в страната, с искане за оставка на правителството. В някои градове, като Пловдив и Благоевград, протестират и срещу назначените областни управители от квотата на ДПС.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Киселова: Полагат се усилия за съставяне на правителство
Още: "Със символ на орел": Нинова обяви името на новата си партия
Протестите срещу кабинета „Орешарски“ започват още преди избирането на Пламен Орешарски за министър-председател и неговия кабинет от Народното събрание, след огласяването на неговия избор за министри. Реакцията е едновременно срещу личността на Орешарски и министрите му, както и очакваните и оповестени политики, особено свързани със зелени теми като: застрояване на природни места, строеж на АЕЦ "Белене" и други. Впоследствие към това се добавя и практиката за непрозрачно назначаване на държавни длъжности, първото от които е за шеф на ДАНС. Протестите продължават повече от година – 405 дни. В резултат нарастват и противоречията между партиите подкрепящи правителството – БСП и ДПС. На 23 юли 2014 г. Пламен Орешарски подава оставката на правителстството.
Първанов и тройната коалиция
На парламентарните избори през 2005 г. партията на Симеон Сакскобургготски НДСВ не печели необходимото мнозинство, за да има правителство. Вторият мандатоносител – БСП също не успява, въпреки усърдните консултации с тогавашния президент, издигнат от БСП, Георги Първанов. Правителството на Тройната коалиция с министър-председател Сергей Станишев е съставено с мандата на третата политическа сила – ДПС и при натиск от страна на президента Георги Първанов. То включва министри от НДСВ, БСП и ДПС. Управлението е запомнено като триумф на задкулисието.
Още: БСП е превзета от Пеевски, но да не се забравя и влиянието на Борисов: Нинова с тъжна констатация
Още: Шкварек: Все по-вероятно изглежда, че може да има редовно правителство
Снимка БГНЕС
През 2007 г. България е приета в Европейския съюз при определени условия. Едното от тях е да бъде подложена на постоянен мониторинг за спазване на върховенството на закона. За първи път се заговаря за злоупотреба с европейски средства и неусвояване на други поради липса на експертен капацитет.
Правителството на Сергей Станишев в крайна сметка изпълнява мандата си, който приключва през 2009 година. В последствие някои от членовете на кабинета стават обект на разследване за злоупотреба с държавни и европейски средства.
Министърът на земеделието Нихат Кабил е проверяван от прокуратурата във връзка с неправомерно отпускане на 1,5 милиона лева на „Болгарпродукт“ АД и заради т.нар. „заменки“. Следващият министър на земеделието, Валери Цветанов, заедно директора на ДФ „Земеделие“ Стефан Юруков, са обвинени за 15 случая на неправомерни заменки на земеделски земи, частна държавна собственост.
Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова е обвинена в присвояване на 11 милиона лева. Едва в последната година Масларова бе оправдана.
Снимка БГНЕС
Министрите на енергетиката Румен Овчаров, Милко Ковачев и Мирослав Севлиевски са разследвани за проявена престъпна безстопанственост по отношение на сделките на НЕК за износ на електричество.
На 1 април 2010 г. са арестувани министърът на отбраната Николай Цонев, Тенчо Попов, бивш главен секретар на Министерството на финансите, и Петър Сантиров, съдия от Софийския градски съд, по обвинение за предложен подкуп на следовател, водещ разследване срещу Цонев за нанесени на държавата щети в размер на над 120 милиона лева. По-късно последният е оправдан и осъжда прокуратурата да му плати компенсация. Съдия Сантиров също беше оправдан и все още съди за обезщетение прокуратурата и изглежда върви към окончателен успех в това си начинание. Тенчо Цонев също действа като Сантиров и също с успех, като дори осъди България в Страсбург.
Снимка БГНЕС
Царят, ДПС и зората на Пеевски
На парламентарните избори през юни 2001 г. „Национално движение Симеон Втори“ (НДСВ) за малко не получава достатъчно гласове, за да управлява самостоятелно. Непосредствено след изборите НДСВ започва преговори с основните политически сили за образуване на коалиционно правителство. Отказът на ОДС да участва в кабинета води до коалиране на НДСВ само с ДПС. В гласуваното на 24 юли 2001г. правителство влизат като независими и така и по двама министри от ДПС и БСП. Целта на царя, който става премиер, е да осигури максимално мнозинство, което да му гарантира провеждането на радикални реформи, включени в програмата на Движението (запомнена като обещанията за 800 дни България да се оправи) и оцеляването на кабинета.
Снимка: Getty images
В началото на февруари 2005 г. започва криза, поставяща под въпрос съществуването на правителството на НДСВ малко преди изтичането на мандата. След откъсването на групата на „Новото време“от парламентарната група на НДСВ, правителството остава в малцинство. За запазването на властовите позиции между НДСВ и ДПС , от една страна, и „Новото време, от друга, е сключен коалиционен договор за управление на страната до края на мандата.
Любопитно е да припомним, че именно по времето на правителството на НДСВ изгря политическата звезда на младия следовател Делян Пеевски. Първоначално той беше член на младежкото НДСВ, после се прехвърли в ДПС. Голямото забогатяване на Пеевски и на майка му, Ирена Кръстева обаче беше по времето на Тройната коалиция. С Пеевски се свързва и някогашната българска гордост – предприятието „Булгартабак“, чиято приватизация по време на мандата на НДСВ, стана ябълката на раздора между ДПС и царистите.
ОДС или орел, рак и щука
Поради дистанцията във времето се налага да припомним кои бяха ОДС, за да стане ясно защо и по времето на този мандат България е управлявана от конгломерат от партии. Коалицията Обединени демократични сили (ОДС) се създава през август 1996 г. от Съюза на демократичните сили (СДС), Народен съюз (НС) и Движението за права и свободи (ДПС), когато те са в опозиция на управляващата през това време БСП. В този състав коалицията съществува до февруари 1997 г. и се ръководи от Политически съвет. През февруари 1997 г. започват преговори за ново предизборно споразумение, при които ДПС не приема предлаганите от СДС условия и напуска коалицията. На 5 март 1997 г. се подписва ново споразумение между СДС и Народен съюз. По-късно към това споразумение, но с различни права, се присъединяват БСДП,ВМРО, ХАП на Иван Глушков и БЗНС на Петко Илиев. Те се присъединяват със статут на присъдружни партии на СДС. С това се оформя новия състав на ОДС, които спечелиха убедително изборите през април 1997 година.
Снимка БГНЕС
ОДС излъчи правителството с премиер тогавашният лидер на СДС Иван Костов. Това правителство реално пое властта от служебния кабинет на Стефан Софиянски, който въведе валутния борд в България.
Новият кабинет декларира в програмата си за мандат 1997 – 2001 г.‚ че „ще извърши бърза, пълна и необратима приватизация на предприятията. До края на 1998 г. да бъдат приватизирани всички индустриални и търговски предприятия‚ както и голяма част от инфраструктурата...“. Ще се въведе ред в данъчната област. „Ще се изведе икономиката на светло, като се въведе строга данъчна политика. Ще се повиши събираемостта на данъците, като те се направят поносими“. Правителството на обещаваше възраждане на земеделието, създаване на ред и спокойствие за всички граждани и пълна прозрачност на приватизационните сделки.
Впоследствие почти нямаше приватизационна сделка, която да не предизвика скандал. Правителството не можа да се справи и със сивата икономика и с източването на държавата, при което се оказа, че българските граждани са във валутен борд, а правилата и ограниченията не са валидни за политическата и икономическата върхушка.През 2001 г. ОДС загуби изборите от НДСВ.
Беров и зората на мутрите
Правителството на Любен Беров е съставено с мандата на ДПС след свалянето на кабинета на Филип Димитров. В София започват масови вълнения (митинги, гладни стачки, палаткови лагери) на привърженици на СДС. Парламентарната група на СДС прави шест неуспешни опита да свали правителството на Любен Беров с вот на недоверие и да предизвика предсрочни избори.
Снимка: Уикипедия
Кабинетът е подкрепян от ДПС и БСП, но, макар и формално избран от парламента, не се ползва с доверие в обществото. СДС започва война с него, независимо от това, че той е декларирал, че ще продължава програмата на СДС. В същото време парламентарната група на СДС се разпада на противници и поддръжници на правителството и президента Желю Желев. Най-ярък пример за изострянето на противоречията е безсрочната гладна стачка на депутата Едвин Сугарев и оставката на вицепрезидента Блага Димитрова. Те настояват за оставката на президента Желев като инициатор за съставянето на кабинета. Народните представители от СДС бойкотират заседанията на парламента. Така БСП се превръща в най-голяма парламентарна сила, но без да има абсолютно мнозинство. Стабилно мнозинство се постига единствено срещу вотовете на недоверие. Предимно с нейна подкрепа правителството успява да оцелее почти две години.
Слабата власт създава условия за процъфтяване на икономически и силови групировки. Узаконени са различни застрахователни дружества, чиято дейност е на границата на закона. Именно тогава се ражда понятието мутра като синоним на мускулест новобогаташ, натрупал състояние с насилие. Възникват и първите финансови пирамиди – финансови къщи, обещаващи високи лихви, които прибират огромни суми, като използват новите постъпления за изплащане на първите вложители, докато накрая обявят фалит Тогава е заложена и политиката на БНБ за лицензиране на необезпечени търговски банки, която в крайна сметка взривява банковата система през 1996 година.
СДС или да се самосвалиш от власт
Правителството на Филип Димитров е съставено след проведените през октомври 1991 г. общи избори за 36 НС и за местно управление. Разпределението на парламентарните мандати е СДС, тогава коалиция от демократични партии и организации – 110 мандата, Предизборен съюз на БСП, БЛП и ОПТ - 106 мандата, Движение за права и свободи– 24 и съответно на 5 ноември 1991 г. президентът Желю Желев възлага на Филип Димитров, като посочен от най-голямата парламентарна група да състави правителство.
На 8 ноември 1991 г. Народното събрание избира със 134 гласа „за“ Филип Димитров за министър-председател. Предложеният от него кабинет е гласуван анблок със 128 гласа „за“, като кабинетът има относително мнозинство и разчита на подкрепата от гласове от третата парламентарна партия ДПС.
Снимка БГНЕС
През септември 1992 г. избухва т.нар. оръжеен скандал, когато ръководителите на специалните служби дават безпрецедентна пресконференция, на която ген. Бриго Аспарухов заявява, че съветник на премиера Филип Димитров е участвал в оръжейна сделка с Македония. През октомври 1992 г. правителството на Димитров иска вот на доверие в парламента, но губи гласуването, тъй като ДПС не го подкрепя и така пада от власт.
След управлението на първото правителство на СДС започва процес на създаване на силови групировки, превземане на ключови постове в сектора на националната сигурност от кадри на бившата Държавна сигурност и мутризиране и криминализиране на българския преход.
