България не оспорва правото на самоопределение на Република Северна Македония, нито правото им да наричат езика си, както желаят. Това казва вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за агенция Reuters, цитирано от БГНЕС.
Още: ДСБ започва подготовка за президентските избори през 2026 г.
Още: Георг Георгиев се срещна с израелския си колега на Мюнхенската конференция
Нашите притеснения са свързани с непрестанните претенции на Република Северна Македония за македонско малцинство у нас. Ако признаят корените на нацията и езика си, на това ще се сложи край, добави първият ни дипломат.
Екатерина Захариева припомни, че България фокусира първия си период от ротационното председателство на ЕС през 2018 г. върху ускореното присъединяване на страните от Западните Балкани към 27-членния блок. Но София може да наложи вето върху официалния старт на преговорите за присъединяване със Северна Македония следващия месец, ако двете страни не могат разрешат проблема.
Това е поредно предизвикателство за Скопие, което се съгласи да добави „Северна“ към името "Македония", за да разреши продължаващия с десетилетия конфликт с Гърция и да разчисти пътя си за влизане както в ЕС, така и в НАТО. Преименуваната Северна Македония се присъедини към НАТО по-рано тази година.
Още: Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов отиват на балотаж за председател на БСП
Още: Делегатите на Конгреса на БСП гласуват за председател и национални органи на партията
България губи търпение по отношение на нежеланието на Северна Македония да прилага Договора за приятелство, който двете страни подписаха през 2017 г. Като изход, тя предлага да подкрепи официалния старт на преговорите за присъединяване, ако Скопие признае, че неговата идентичност и език имат български основи, като по този начин се прекратяват всякакви твърдения, че в България има ясно изразено „македонско“ малцинство.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Ако Северна Македония се съгласи, София е готова да признае македонския като един от официалните езици на съседката си, както и македонска идентичност.
Според визията на София, идеята за македонска нация и език са създадени в бивша Югославия в края на 40-те години и преди 20-те години повечето хора в региона са се смятали за българи.
Двете страни проведоха разговори през последните две седмици, за да се опитат да разрешат разногласията си преди срещата на ЕС на 10 ноември по въпроса, но с малък успех.
Още: Рая Назарян: Представянето на бюджета е въпрос на дни
Още: Заради скъпите храни: Росен Желязков свиква правителството
В четвъртък министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев заяви, че се надява двете страни да намерят решение, но подчерта, че самоличността и езикът на страната не подлежат на обсъждане.
Темата продължава и в тези материали.
